Даниъл Силва
Новото момиче (86)

Бележка на автора

„Новото момиче“ е художествено произведение и не бива да се разглежда по никакъв друг начин. Имената, героите, местата и случките, описани в него, са продукт на въображението на автора или са използвани фиктивно. Всяка прилика с реални личности, живи или мъртви, предприятия, компании, случки и локации е напълно случайна.

Женевското международно училище, описано в „Новото момиче“, не съществува и в никакъв случай не бива да се бърка с Ecole Internationale Genève, което е създадено през 1924 г. с помощта на Обществото на народите. Посетителите в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк ще видят безброй невероятни произведения на изкуството, включително „Звездна нощ“ на Ван Гог, но нищо като колекцията на Надия ал Бакари. Историите на Зизи и Надия ал Бакари са разказани в романа „Пратеникът“, публикуван през 2006-а, и в неговото продължение от 2011 г. — „Портретът на един шпионин“. И в двата участва Сара Банкрофт. Тя се появява и в „Агентът“, „Московска афера“ и „Предателят“. Лично аз се зарадвах на завръщането й в тайния свят също толкова много, колкото и тя.

Промених графиците на самолети и влакове, за да отговарят на нуждите на историята ми, заедно с някои други истински събития. Описанието в „Новото момиче“ на невероятната кражба на иранските ядрени архиви от страна на Мосад е напълно спекулативно и не се базира на информация, която съм получил от израелски или американски източници. Сигурен съм също така, че Мосад не са планирали и ръководили истинската операция от анонимна сграда, разположена на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив, тъй като тя е централа единствено на измислената от мен „Служба“. В глава 7. на „Новото момиче“ се съдържа не толкова прикрита препратка към истинското местоположение на централата на Мосад, което, както и адресът на Габриел Алон на улица „Наркис“, е една от най-лошо пазените тайни в Израел.

Не съществува френско елитно антитерористично подразделение, известно като група „Алфа“, или поне аз не знам за такова. Приятният ресторант „Сен Морис“ се намира на приземния етаж на една стара къща в Анси, а популярното „Кафе Ремор“ е с изглед към Плас дю Сирк в Женева. И двете заведения са сравнително непосещавани от шпиони и убийци, както и очарователното „Плен Сюд“ на авеню „Женерал Льоклер“ в Каркасон. „Нечъръл Хай“ е името на плажен павилион в прекрасния холандски курортен град Ренесе. Доколкото ми е известно, нито Габриел Алон, нито Ребека Филби някога са ходили там.

Човек не бива да се опитва да си запази стая в хотел „Бедфорд Хаус“ или в „Ийст Англия Ин“ във Фринтън он Сий, тъй като те не съществуват. Има обаче истински яхтклуб на брега на река Туизъл в Есекс, но бруталното убийство на пазача от страна на Николай Азаров щеше да бъде видяно от посетителите на ресторант „Харбър Лайтс“. Малко преди да влезе в хотел „Дорчестър“ в Лондон, Кристофър Келър цитира реплика от филма „Доктор Но“, за да опише силата на пистолетите „Валтер ППК“. Почитателите на Ф. Скот Фицджералд със сигурност са забелязали, че Габриел и Сара Банкрофт си разменят реплики от „Великият Гетсби“, докато вечерят в италианския ресторант до ъгъла на Второ авеню и Източна шейсет и четвърта улица в Манхатън. Според слуховете ресторантът е бил „Примола“, любимият ми в Горен Ийст Сайд.

Истина е, че посетителите на Даунинг стрийт 10 често забелязват дебнещ кафяво-бял котарак с таби окраска близо до известната черна врата. Той се казва Лари и носи титлата Главен мишелов на Кабинета. Извинявам се на собственика на „Сейнт Люкс Мюс“ 7 в Нотинг Хил, че превърнах дома му в тайна квартира на МИ6, и на обитателите на Итън Скуеър 70 и 71, че използвах изключителните им имоти за сцена на руското убийство. Убеден съм, че никой британски министър-председател или шеф на МИ6 нямаше да позволи подобен заговор да бъде изпълнен, ако знаеха за него, дори крайният резултат да беше стратегическо и публично бедствие за руския президент и тайните му служби.

Реших да не разкривам същността на радиоактивната отрова, носена от моите измислени руски убийци. Смъртоносните й качества обаче са много сходни с тези на полоний-210, химичен елемент с висока радиоактивност, използван през ноември 2006-а при убийството на Александър Литвиненко, бивш офицер от руското разузнаване и дисидент, живеещ в Лондон. Липсата на сериозен отговор от страна на британците за употребата на оръжие за масово поразяване на тяхна земя несъмнено окуражи Кремъл да се прицели във втори руснак, който живее във Великобритания, през март 2018-а, а именно Сергей Скрипал. Бивш офицер от ГРУ (Главно разузнавателно управление) и двоен агент, Скрипал оцеля, след като беше подложен на военен нервнопаралитичен газ от съветската ера, познат като „Новичок“. Но Доун Стърджис, четиресет и четири годишна майка на три деца, която живеела до Скрипал в град Солсбъри, починала четири месеца след първата атака. Тя станала косвена жертва във войната срещу отцепничеството, водена от руския президент Владимир Путин. Съвсем очаквано Путин отхвърли молбата на сина на жената британските власти да разпитат двамата заподозрени руски убийци.

Няма такава служба като Кралския информационен център в Рияд, но съществува нещо подобно на нея, носещо нелепото име Център за проучвания и медийни въпроси. Управляван от Сауд ал Катани, придворен и довереник на престолонаследника Мохамед бин Салман, Центърът придоби своя първоначален арсенал от изискани кибероръжия от италианската фирма „Хакинг Тийм“. След това закупи софтуер и експертизи от „Дарк Матър“ от Обединените арабски емирства и от „НСО Груп“ — израелска компания, която наема ветерани от Подразделение 8200, свръхсекретната израелска служба за радио- и електронно разузнаване. Според „Ню Йорк Таймс“, „Дарк Матър“ също е наела възпитаници на Подразделение 8200, заедно с няколко американци, работили някога за Централното разузнавателно управление и Агенцията за национална сигурност. В интерес на истината се смята, че един от топмениджърите на „Дарк Матър“ е работил над едни от най-съвременните кибероперации на АНС.

Сауд ал Катани не се грижи само за Центъра за проучвания и медийни въпроси. Той също така е водач на саудитската Група за бърза намеса, тайното подразделение, отговорно за бруталното убийство и разчленяването на Джамал Хашоги, саудитски журналист дисидент, работил за „Уошингтън Поуст“. Единайсет саудитци бяха изправени пред съда за убийството, което бе извършено в саудитското консулство в Истанбул през октомври 2018-а. Саудитски служебни лица твърдят, заедно с много други неща, че агентите са действали на своя глава. ЦРУ обаче стигна до заключението, че убийството е било наредено не от кого да е, а от престолонаследника Мохамед бин Салман.

Не за пръв път президентът Доналд Тръмп изрази несъгласието си с откритията на своето разузнаване. В писмено изявление той повтори твърденията на саудитците, че Хашоги е бил „обществен враг“ и член на „Мюсюлманско братство“, като по този начин отрече участието на МБС в убийството на журналиста. „Възможно е престолонаследникът да е бил наясно с това трагично събитие, ала е възможно и да не е бил.“ Президентът продължи с думите: „Във всеки случай ние подкрепяме кралство Саудитска Арабия“.

Саудитска Арабия обаче не е демокрация с утвърдени институции. Тя е една от последните абсолютни монархии в света. И освен ако не се направи някаква промяна в управлението, страната ще бъде управлявана, навярно десетилетия, от доказалия се като особено безразсъден Мохамед бин Салман. Моят измислен саудитски престолонаследник ХБМ — получил западно образование и говорещ свободно английски — в крайна сметка изкупи греховете си. Опасявам се обаче, че Мохамед бин Салман отдавна е пропуснал тази възможност. Да, той направи някои дребни промени — една от тях е, че даде на жените правото да шофират, което отдавна им бе отказвано в назадничавото кралство. В същото време обаче наказва с желязна ръка противниците си — нещо, което е нехарактерно за наскорошната саудитска история. МБС обеща промяна. Вместо това създаде нестабилност в региона и потисничество у дома.

Засега американско-саудитската връзка изглежда замразена и МБС обикаля планетата в търсене на приятели. Генералният секретар на Китайската комунистическа партия го посрещна в Пекин през 2019 година. На срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес МБС и Владимир Путин се приветстваха в стил „хай файв“. Близък на престолонаследника източник ми сподели, че темпераментният поздрав е бил послание от страна на Бин Салман към критиците му в Конгреса на САЩ. Саудитска Арабия, каза той, вече не трябвало да разчита само на американците за защита. Русия на Путин била готова да помага, без да задава излишни въпроси.

Преди десетилетие подобно скрито предупреждение щеше да е беззъбо. Ала не и сега. Намесата на Путин в Сирия за пореден път превърна Русия в сила в Близкия изток, с която всички трябва да се съобразяват, и традиционните приятели на Америка забелязаха това. Бащата на МБС — крал Салман, направи едно-единствено пътуване в чужбина. То беше до Москва. Емирът на Катар унижи администрацията на Тръмп, като се отби в Москва в навечерието на посещението си във Вашингтон. Египетският президент Ал Сиси посети Москва четири пъти. Същото стори и Бенямин Нетаняху. Дори Израел, най-големият съюзник на Америка в Близкия изток, се опитва да играе на сигурно в региона. Все пак Русия е прекалено могъща, за да не се съобразяват с нея.

Но дали някой саудитски владетел някога ще прекърши историческата си връзка с Америка и ще залитне към Русия? Версия на това залитане вече е в действие, а човекът, който го започна, е именно Мохамед бин Салман. Връзката между САЩ и Саудитска Арабия никога не се е градила на общи идеали, а само на петрол. МБС много добре знае, че Америка, която сега е основен производител на енергия, вече не се нуждае от петрола на Саудитска Арабия, както преди. В Русия обаче принцът намери партньор, с помощта на когото да управлява световните доставки на петрол и неговата изключително важна цена. Също така си осигури — ако в бъдеще има нужда — източник на оръжия и безценен посредник при евентуални бъдещи взаимоотношения с иранските шиити. Най-важното обаче е, че МБС може да бъде спокоен, че новият му приятел никога няма да го критикува за убийството на някакъв досаден журналист. В крайна сметка руснаците са доста добри в това.