Даниъл Силва
Новото момиче (79)

77.
Аудорп, Нидерландия

Няколко минути след пристигането на Сара в тайната квартира стана ясно, че похитителите й не са подготвени за заложници. Николай накъса един чаршаф на ивици, с които завърза ръцете и краката й, и запуши с парцал устата й. Мазето на вилата представляваше малка, облицована с камък стая. Сара беше седнала с гръб към влажната стена, подпряла брадичка на коленете си. Подгизнала до мозъка на костите от ходенето във водата до брега, вече трепереше неудържимо. Спомни си Рима и многото нощи, които бе прекарала като заложница, преди да бъде брутално убита. Щом едно дванайсетгодишно момиче можеше да издържи на подобни мъчения, трябваше да го стори и тя.

На върха на каменното стълбище имаше врата. От другата й страна двама души разговаряха на руски. Бяха Николай и Ребека Манинг. Ако можеше да съди от тона им, те се опитваха да навържат поредицата от събития, които бяха довели до ареста на близкия приятел на руския президент и смъртта на агентката на СВР. На този етап вече нямаха абсолютно никакво съмнение, че операцията им е била компрометирана от самото начало… И че Габриел Алон, мъжът, който бе разкрил Ребека Манинг като руската къртица, някак си беше замесен. Сега Ребека се бореше за кариерата си, вероятно дори за живота си. Рано или късно щеше да дойде за Сара.

Американката се насили да подремне — дори само за да накара тялото си да спре да трепери. За момент се унесе и засънува как лежи на карибския бряг с Надия ал Бакари, но се събуди и откри, че Николай и две от горилите му са се надвесили над нея. Те я вдигнаха от студения влажен под, сякаш бе голяма кукла, и я замъкнаха нагоре по стълбите. Маса, грубо скована от светло дърво, беше поставена в средата на дневната. Стовариха я на един стол и махнаха само парцала от устата й, оставяйки ръцете и краката й завързани. Николай сложи длан на устните й и я предупреди, че ще я убие, ако изпищи или извика за помощ. Нищо в държанието му не подсказваше, че няма да изпълни заканата си.

Ребека Манинг като че ли не забелязваше присъствието на Сара. Тя гледаше със скръстени ръце телевизора, на който вървеше Би Би Си. Министър-председателят Джонатан Ланкастър току-що беше обвинил Русия в опит да убие престолонаследника на Саудитска Арабия по време на посещението му във Великобритания.

Този чудовищен и безнравствен акт…

Ребека послуша изявлението на Ланкастър още малко, преди да насочи дистанционното към екрана и да изключи звука. Обърна се и погледна Сара.

След доста дълго мълчание я попита:

— Коя си ти?

— Алисън Дъглас.

— За кого работиш?

— ЦРУ.

Ребека изгледа Николай. Ударът му беше с отворена ръка, ала много силен. Сара, която се страхуваше от заканата на руснака, сдържа писъка си.

Ребека Манинг се доближи още една крачка до нея и сложи флакона с прозрачна течност на масата.

— Една капка — каза тя — и дори твоят приятел архангелът няма да успее да те спаси.

Сара се втренчи мълчаливо в субстанцията.

— Помислих си, че това ще освежи паметта ти. А сега ми кажи как се казваш.

Американката мълчеше, сякаш изчакваше Николай да вдигне ръка. И тогава й го каза.

— Това работното ти име ли е? — попита Ребека.

— Не, истинското е.

— Сара е еврейско име.

— Както и Ребека.

— За кого работиш, Сара Банкрофт?

— Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

— Това прикритието ти ли е?

— Не.

— А преди тази позиция?

— За ЦРУ.

— Каква е връзката ти с Габриел Алон?

— Работих с него по няколко операции.

— Назови поне една.

— Иван Харков.

— Алон запознат ли е със заговора за убийството на Абдула?

— Разбира се.

— От кого?

— Идеята беше негова.

Ребека прие думите на Сара като удар в корема. За момент замълча. Накрая попита:

— Абдула някога бил ли е агент на МИ6?

— Не — отговори Сара. — Винаги е бил лоялен на Русия. А ти, Ребека Манинг, току-що го уби.

* * *

Часът беше осем и половина, когато блекбърито на Габриел извибрира заради входящо обаждане. Той не разпозна номера. Обикновено отказваше подобни повиквания, без дори да се замисли. Но не и това. Не и обаждането, което получи на телефона си в осем и половина в Ротердам.

Натисна ОТГОВОР, притисна блекбърито до ухото си и измърмори поздрав.

— Опасявах се, че няма да вдигнеш.

— Кой се обажда?

— Не ме ли позна?

Гласът беше женски и леко дрезгав заради умората и цигарите. Акцентът беше британски със следа от френски. И Габриел я позна.

Това беше Ребека Манинг.