Даниъл Силва
Новото момиче (60)

58.
Летище Хийтроу, Лондон

Пасажерите на полета от Венеция слизаха много бавно. Поради тази причина Ана трябваше да прекара още пет минути притисната към прозореца на двайсет и седми ред на икономична класа, за да избегне влажната едра ръка на Хенри, съседа й по място, който бе завзел и голяма част от нейната седалка. Куфарът й на колелца беше прибран в отделението за багаж горе. Дамската й чанта беше под седалката отпред. В нея се намираше германски паспорт, в който пишеше, че е родена в Берлин. Това поне беше вярно.

Тя беше родена през 1983 година в източната част на града и представляваше нежелания резултат от тайната връзка между двама агенти на разузнаването. Майка й — Йохана Хофман, работела за отдела на Щази, който осигурявал логистична подкрепа за западноевропейски и палестински терористични групировки. Баща й — Вадим Юрасов, бил полковник от КГБ, изпратен в затънтения Дрезден. Двамата избягали от Източна Германия няколко дни след падането на Берлинската стена и се установили в Москва. След сватбата, която била одобрена от КГБ, Ана приела името Юрасова. Тя посещавала специално училище за служители на КГБ и след като завършила Московския държавен университет, влязла в Академията на СВР. Един от съучениците й бил висок и красив младеж, твърдо решен да стане актьор, на име Николай Азаров. Двамата работили заедно по време на няколко операции и също като родителите на Ана, били тайни любовници.

Вече в терминала, Ана последва пасажерите към паспортна проверка и се нареди на опашката за европейски граждани. Униформеният мъж в будката едва погледна паспорта й.

— Каква е целта на посещението ви?

— Туризъм — отговори тя с немския акцент на майка си.

— Някакви специални планове?

— Колкото се може повече театър.

Върнаха й паспорта. Ана тръгна към залата за пристигащи и след това до перона на „Хийтроу Експрес“. След като пристигна в Падингтън, пое на север по Уорик Авеню към Формоза стрийт и зави наляво. Никой не я следеше.

Отново зави наляво по „Бристъл Гардънс“. Едно сребристосиньо „Рено Клио“ беше паркирано пред някакъв спортен клуб. Вратите му не бяха заключени. Ана хвърли куфара си в багажника и седна зад волана. Ключовете бяха оставени до скоростния лост. Запали двигателя и даде назад от бордюра.

Беше проучила внимателно маршрута, за да не използва навигация, която да й отвлича вниманието. Насочи се на север по Финчли Роуд към А1, след това пое на изток по М25 към А12. Старателно оглеждаше пътя зад нея за опашка, но когато се стъмни, започна да се отнася.

Мислеше си за нощта, в която тя и родителите й избягаха от Източен Берлин. Бяха пътували на борда на миризлив съветски товарен самолет. Един от другите пасажери беше дребен човечец с изпити бузи и тъмни кръгове под очите. Той работеше с баща й в дрезденското бюро на КГБ. Един никой, който по цял ден се правеше на преводач и изрязваше статии от германските вестници.

Някак си този незначителен човек сега беше станал най-могъщият в света. В продължение на няколко години бе нанесъл огромни щети на следвоенната глобална икономика и политическия ред. В Европейския съюз беше истинска каша, а НАТО се държеше на косъм. След като се намеси в политиката на Великобритания и Америка, реши да направи същото и в Саудитска Арабия. Ана и Николай му бяха помогнали да свали стария престолонаследник и да сложи нов в Дома на Сауд. Сега, заради причини, които не им бяха напълно ясни, трябваше отново да свалят настоящия престолонаследник.

Ана никога не оспорваше заповедите от Московския център — особено когато ставаше въпрос за „активни мерки“, които бяха присърце на президента, — ала това назначение я изнервяше. Не й харесваше да получава заповеди от някого като Ребека Филби, бивш офицер на МИ6, която едва говореше руски. Също така се тревожеше от несвършената работа при последната й мисия.

Габриел Алон…

Ана трябваше да убие израелеца в онова кафене в Каркасон, когато имаше възможност да го стори, но заповедите на Московския център бяха повече от ясни. Искаха да умре със саудитския принц и детето. Ана не се срамуваше да признае, че се бои от отмъщението на Алон. Той не беше от хората, които отправяха напразни заплахи.

Мъртва си! Мъртва, мъртва, мъртва…

Израелецът напусна мислите й, когато наближи търговския град Колчестър. Единственият път, който водеше до Фринтън он Сий, беше прелезът на Конот Авеню. Николай бе отседнал в хотел на Еспланадата. Ана остави колата на пиколото и отнесе куфара си в лобито.

Една двойка споделяше бутилка „Дом Периньон“ в салона — мъжът беше красавец на около петдесет, с руса коса и загар, а жената беше чернокоса. Те не й обърнаха никакво внимание, когато отиде на рецепцията, за да си вземе ключа от стаята, която беше наета под фалшива самоличност и се намираше на четвъртия етаж. Ана обаче, без да почука, влезе в друга стая, която бе потънала в пълен мрак. Съблече се и — наблюдавана от камерите на МИ6 — тръгна бавно към леглото.