Даниъл Силва
Новото момиче (81)

79.
Ренесе, Нидерландия

Църквата беше тухлена, неприветлива и заобиколена от павиран площад. Габриел и Ели Лавон бяха паркирали пред един малък хотел. Михаил и Келър си бяха намерили местенце пред ресторант за морска храна на име „Висхмаркт Ренесе“. Зад тях беше пицарията, пред която Ребека Манинг обеща да остави Сара точно в 11:43.

Сега беше 11:39. Михаил наблюдаваше пицарията в огледалото за обратно виждане, а Келър — в страничното. Той пушеше цигара след цигара „Марлборо“. Михаил свали прозореца си с няколко сантиметра и огледа площада.

— Осъзнаваш ли, че сме като мишени. — Той замълча за миг, след което добави: — Такъв е и генералният директор на моята служба.

— Имаме сделка.

— Такава имаше и Халид. — Михаил изгледа Кристофър, който смачка цигарата си и веднага запали нова. — Наистина трябва да ги спреш.

— Защо?

— Защото Сара мрази цигарите.

Келър запуши в мълчание, без да отделя очи от огледалото.

— Не мислиш ли, че е редно да поговорим за това? — попита Михаил.

— За кое?

— За явните ти чувства към нея.

Келър го изгледа накриво.

— Какво ви става на вас бе, хора?

— На нас ли?

— На теб и Габриел. Нямате ли си по-добра работа от това да се бъркате в личния живот на другите?

— Независимо дали ти харесва, или не, сега си един от нас, Кристофър. И това ни дава правото да си навираме носовете в любовния ти живот, когато сметнем, че е необходимо. — След кратко мълчание добави тихо: — Особено щом става въпрос за бившата ми годеница.

— Нищо не се е случило в онзи хотел, ако намекваш за това.

— Не намеквам.

— И не съм влюбен в нея.

— Щом казваш. — Михаил провери колко е часът. Беше 11:41. — Просто не искам да е неловко, това е всичко.

— Какво имаш предвид?

— Връзката ни.

— Не знаех, че имаме такава.

Михаил не можа да се удържи и се усмихна.

— Двамата с теб свършихме много добра работа. А и подозирам, че ще продължим да работим заедно в бъдеще. Не искам Сара да усложни взаимоотношенията ни.

— И защо би го сторила?

— Направи ми услуга, Кристофър. Отнасяй се с нея по-добре, отколкото аз. Тя го заслужава. — Михаил вдигна очи към огледалото. — Особено сега.

Мина минута. И още една. Часовникът на таблото показваше 11:44. Същото твърдеше и телефонът на Келър. Той изруга тихо, докато загасяше поредната цигара.

— Не смяташе, че Ребека ще дойде навреме, нали? Благодарение на Габриел, тя ще се прибере у дома при едно несигурно бъдеще.

Келър разсеяно се почеса по ключицата.

— Това не трябваше да се случва на такава мила жена.

— Виж — посочи изведнъж Михаил. — Ето я колата.

Тя беше спряла пред пицарията, волво седан, тъмна на цвят. Отпред бяха седнали двама мъже, а отзад — две жени. Едната беше дъщерята на Ким Филби. Другата — Сара Банкрофт. В последен акт на неподчинение тя остави вратата отворена, когато слезе от колата. Ребека се наведе на задната седалка и я затвори. Волвото полетя напред, като мина на няколко сантиметра от прозореца на Михаил.

Сара остана на място за момент под яркото слънце, видимо замаяна. След малко забеляза Келър да тича към нея и на лицето й се появи широка усмивка.

— Съжалявам, че ти вързах тенекия за вечерята снощи, ала имах основателна причина, за да не дойда.

Кристофър докосна наранената й буза.

— Нашият приятел от хотела ми стори това. Казва се Николай, между другото. Един ден може би ще му върнеш услугата.

Келър й помогна да се качи на задната седалка на колата. Тя гледаше поредицата от красиви малки къщички, които прелитаха покрай прозореца й, докато Михаил следваше Габриел и Ели Лавон.

— Едно време харесвах Нидерландия. Сега нямам търпение да се махна оттук.

— В Ротердам ни чака самолет.

— Къде ще ни заведе?

— У дома — тихо каза Кристофър.

Сара отпусна глава на рамото му и затвори очи.

— Аз съм си у дома.