Даниъл Силва
Новото момиче (9)

7.
Тел Авив — Нетаня

— Габриел не можа ли да намери някого другиго, който да ме доведе?

— Аз изявих желание.

— Защо?

— Исках да избегнем поредната неудобна сцена.

Сара се загледа през прозореца: пътуваха през сърцето на израелската Силициева долина. От двете страни на безупречната магистрала се издигаха лъскави нови офис сгради. В период от няколко години Израел замени социалистическото си минало за динамична икономика, задвижвана от технологичния сектор. Голяма част от тези иновации отиваха направо при военните и тайните служби, като по този начин осигуряваха на страната преимущество пред враговете й от Близкия изток. Дори бившите колеги на Сара в Отдела по контратероризъм на ЦРУ се изумяваха от високотехнологичната сила на Службата и Подразделение 8200, свръхсекретната израелска служба за радио- и електронно разузнаване.

— Значи, в крайна сметка онзи противен слух е верен.

— За какъв противен слух говорим?

— Онзи за сватбата ти с красивата французойка. Прости ми, но името й постоянно ми се изплъзва от съзнанието.

— Натали.

— Чудесно — отвърна Сара.

— И тя е чудесна.

— Все още ли практикува медицина?

— Не точно.

— С какво се занимава сега?

С мълчанието си Михаил потвърди подозренията й, че красивата френска лекарка е вербувана от Службата. Спомените й за Натали, замъглени от ревността, бяха за тъмна и екзотична на външен вид жена, която лесно можеше да бъде объркана за арабка.

— Предполагам, че така ще избегнете много усложнения. Сравнително по-лесно е, когато и двамата в семейството са от една и съща служба.

— Това не е единствената причина да…

— Нека не го правим, Михаил. Не съм мислила за това от много дълго време.

— От колко?

— Поне от седмица.

Минаха под магистрала 5 по безопасния път, който свързваше крайбрежната равнина с Ариел, еврейското селище, разположено дълбоко в Западния бряг. Мястото беше известно като Разклона на Глилот. От другата му страна имаше търговски център и кино. Там се намираше и нов офис комплекс, отчасти скрит зад големи дървета. Сара предположи, че това е седалището на поредния израелски технологичен гигант.

Тя погледна лявата ръка на Михаил.

— Махна ли я вече?

— Кое?

— Брачната халка.

Агентът на Службата като че ли се изненада от липсата й.

— Свалям я, когато съм на терен. Върнахме се късно миналата вечер.

— Къде ходихте?

Той я изгледа с празен поглед.

— Стига, скъпи. Двамата с теб имаме минало.

— Миналото си е минало, Сара. Сега си външен човек. А и съвсем скоро ще разбереш.

— Поне ми кажи местоположението.

— Няма да ми повярваш.

— Където и да си ходил, явно е било ужасно. Изглеждаш отвратително.

— Краят не беше особено хубав.

— Някой пострада ли?

— Само лошите момчета.

— Колко?

— Много.

— Операцията успешна ли беше?

— Поне според документацията — отговори Михаил.

Високотехнологичните офис сгради бяха отстъпили място на богатото северно предградие на Тел Авив — Херцлия. Агентът четеше нещо на мобилния си телефон. Изглеждаше отегчен — неговата запазена марка.

— Прати й много поздрави от мен — подхвърли лукаво Сара.

Той прибра телефона в джоба на сакото си.

— Кажи ми нещо, Михаил. Защо си изявил желание ти да ме доведеш?

— Исках да поговорим на четири очи.

— И защо?

— За да се извиня за случилото се между нас.

— Случилото се?

— За начина, по който се отнасях към теб накрая. Държах се зле. Ако можеш да ми простиш…

— Габриел ли ти нареди да прекратиш връзката ни?

Михаил искрено се изненада.

— Откъде пък ти хрумна подобна идея?

— Винаги съм се чудила, това е всичко.

— Габриел ми каза да отида в Америка и да прекарам остатъка от живота си с теб.

— Защо не прие съвета му?

— Защото моят дом е тук. — Той се загледа през прозореца си в красивия килим от земеделски земи. — Израел и Службата. Нямаше начин да живея в Америка, дори с теб.

— Можех да се преместя тук.

— Мислиш, че животът ни щеше да е лесен ли…

— Щеше поне да е по-хубав от алтернативата. — Сара веднага съжали за думите си. — Но миналото си е минало… Нали сам го каза?

Михаил кимна бавно.

Някога съжалявал ли си?

— За това, че те напуснах ли?

— Да, идиот такъв.

— Разбира се.

— Щастлив ли си сега?

— Много.

Тя се изненада колко лошо я нарани отговорът му.

— Вероятно трябва да сменим темата — предложи той.

— Да, да го направим. За какво да поговорим?

— За причината, поради която си тук.

— Съжалявам, но не мога да я обсъждам с никого, освен с Габриел. А и имам чувството — вметна игриво Сара, — че съвсем скоро ще разбереш.

Бяха стигнали южните покрайнини на Нетаня. Високите бели жилищни сгради около брега напомняха на американката за Кан. Михаил каза нещо на шофьора на иврит. Не след дълго спряха в края на широка еспланада.

Агентът й посочи някакъв порутен хотел.

— Там се е случило Пасхалното клане през 2002 година. Трийсет убити и сто и четиресет ранени.

— Има ли място в тази страна, което да не е било взривявано?

— Казах ти, че животът тук не е много лесен. — Михаил кимна към еспланадата. — Поразходи се. Ние ще свършим останалото.

Сара слезе от джипа и тръгна по площада. Миналото си е минало… За момент почти повярва, че наистина е така.