Даниъл Силва
Новото момиче (66)

64.
Итън Скуеър, Белгрейвия

Вратата от другата страна на общата стена вече чакаше отворена. На слабата светлина на прохода стоеше Константин Драгунов. Той огледа продължително Абдула. Нямаше нищо почтително в нахалните му очи. Престолонаследникът смяташе, че руснакът има право да се държи толкова нагло. В крайна сметка, ако не бяха той и приятелят му в Кремъл, Халид още щеше да е наследник на трона, а Абдула — просто поредният фалирал принц на средна възраст от грешната страна на семейното дърво.

Най-накрая Драгунов се поклони леко. Нямаше нищо искрено в жеста му.

— Ваше Кралско Височество.

— Константин, така се радвам да те видя.

Абдула прие протегнатата ръка. Бяха минали няколко месеца от последната им среща. Тогава принцът информира руснаците, че племенникът му Халид е потърсил услугите на Габриел Алон, шефа на израелското разузнаване, да намери отвлечената му дъщеря.

Драгунов пусна ръката му.

— Гледах пресконференцията ти с Ланкастър. Трябва да призная, че ми се стори леко напрегната.

— Такава беше. Както и срещата преди нея.

— Изненадан съм. — Олигархът погледна големия си златен часовник. — Колко време можеш да останеш?

— Половин час. Нито минута повече.

— Да се качим ли горе?

— Ами репортерите и фотографите на площада?

— Завесите и щорите са спуснати.

— А персоналът ти?

— Тук е само едно момиче. — Драгунов се усмихна хищнически. — Почакай само да я видиш.

Качиха се по стълбите до голямата приемна. Тя беше обзаведена като мъжки клуб на „Пал Мал“ и украсена с картини на коне, кучета и хора с бели перуки. Домашна прислужница в къса черна рокля слагаше подноси с хапки на ниска маса. Беше на около трийсет и пет и много красива. Абдула се зачуди къде Драгунов ги намираше такива.

— Да ти предложа нещо за пиене? — попита олигархът. — Сок? Минерална вода? Чай?

— Сок — отговори престолонаследникът.

— Какъв?

— От онзи, който се прави от френско грозде и се пени, щом се сипе във висока чаша.

— Мисля, че имам бутилка „Луи Рьодерер Кристал“ в охладителя.

Абдула се усмихна.

— Ще свърши работа.

Прислужницата кимна и се оттегли.

Престолонаследникът седна и отказа предложението на Драгунов да си вземе от хапките.

— Натъпкаха ме като гъска на Даунинг стрийт. Втори рунд започва в осем часа.

— Вероятно ще е по-добър от първия.

— Съмнявам се.

— Очакваше по-топъл прием ли?

— Увериха ме, че ще бъде такъв.

— Кой?

Абдула се почувства като на разпит.

— Обичайните канали, Константин. Какво значение има?

Настъпи моментно мълчание. Накрая Драгунов изрече тихо:

— Нямаше да ти четат конско, ако беше дошъл в Москва, вместо в Лондон.

— Ако първото ми посещение като престолонаследник беше в Москва, това щеше да изпрати опасни сигнали на американците и съперниците ми в Дома на Сауд. По-добре да изчакаме, докато стана крал. Така никой няма да посмее да ме предизвика.

— Може и така да е, ала общият ни приятел в Кремъл иска да получи ясен сигнал какви са намеренията ти.

Това беше началото, помисли си Абдула. Натискът да изпълни своята част от сделката. Той попита внимателно:

— Какъв сигнал?

— Такъв, който дава ясно да се разбере, че не смяташ да ни зарежеш, след като оглавиш семейство, което струва повече от един трилион долара. — Усмивката на Драгунов беше насилена. — С подобно богатство може да се изкушиш да забравиш онези, които са ти помогнали, когато никой друг не искаше да те доближи. Спомни си, Абдула, че президентът ми инвестира много в теб. Той очаква добра възвръщаемост.

— И ще си я получи — обеща престолонаследникът. — След като стана крал.

— Междувременно няма да е лошо да покажеш добрите си намерения.

— Какво има предвид той?

— Споразумение да инвестираш сто милиарда долара от богатството на Саудитска Арабия в различни руски проекти, които са от огромна важност за Кремъл.

— Подозирам, че и за теб. — След като не получи отговор, Абдула продължи: — Това ми звучи като изнудване.

— Така ли?

Престолонаследникът се престори, че обмисля предложението.

— Предай на президента си, че следващата седмица ще изпратя делегация в Москва.

Драгунов се хвана за ръцете в знак на единство.

— Чудесни новини.

На Абдула изведнъж му се допи. Той погледна през рамо. Къде, по дяволите, отиде това момиче? Когато се обърна отново, Драгунов нагъваше хапка с черен хайвер. Едно-единствено черно яйчице се беше наместило като кърлеж на издадената му долна устна.

Престолонаследникът извърна поглед и рязко смени темата:

— Защо не ми каза, че ще се опитате да го убиете?

— Кого?

— Алон.

Руснакът прокара опакото на ръката си през устата и изчисти хайвера.

— Решението беше взето от Кремъл и СВР. Аз нямах нищо общо с него.

— Трябваше да убиете Халид и детето, както се договорихме, и да оставите Алон.

— Налагаше се да се справим с него.

— Но не го направихте, Константин. Алон оцеля през онази нощ.

Драгунов махна пренебрежително с ръка.

— От какво се страхуваш толкова много?

— От Габриел Алон.

— Няма защо.

— Наистина ли?

— Ние се опитахме да го убием, а не ти.

— Не мисля, че ще направи разлика.

— Ти си престолонаследникът на Саудитска Арабия, Абдула. Съвсем скоро ще станеш крал. Никой, дори Габриел Алон, не може да те пипне сега.

Принцът пак погледна през рамо. Къде, по дяволите, отиде това момиче?

* * *

СВР беше обучила Ана Юрасова да използва всякакви оръжия — огнестрелни, ножове, експлозиви, — ала никога досега не се беше обучавала да отваря бутилка „Луи Рьодерер“ под оперативен стрес.

Когато корковата тапа най-накрая излезе от гърлото със силен пукот, няколко скъпи милилитра от пенестата напитка се разляха на плота. Без да им обръща внимание, Ана бръкна в престилката си и извади пипета и малък стъклен флакон. Безцветната течност в него бе една от най-опасните субстанции на земята. Московският център я беше уверил, че е безобидна, докато е в шишенцето. След като махнеше капачката, течността веднага щеше да изригне в невидим фонтан от смъртоносна алфа-радиация. Ана трябваше да работи бързо, но изключително внимателно. Не биваше да поглъща от субстанцията, да я вдишва или докосва.

На плота имаше поднос с две кристални чаши за шампанско. Ръцете й трепереха, докато развиваше металното капаче на флакона. Всмукна с пипетата няколко милилитра от течността и я изсипа в една от чашите. Нямаше никаква миризма. Московският център беше казал, че също така е безвкусна.

Ана завинти отново капачката на флакона и го прибра в престилката си заедно с пипетата. След това напълни двете чаши с шампанско и вдигна подноса с лявата си ръка. Отровената чаша беше от дясната страна. Можеше да усети радиацията, която се надигаше от нея.

Ана бутна една от двете летящи врати и взе няколко ленени коктейлни салфетки. Тръгна към приемната и чу саудитеца да изрича име, което накара сърцето й да прескочи. Тя сложи салфетката пред него, а върху нея отровената чаша. На Драгунов сервира директно — от нейната ръка в неговата.

Олигархът вдигна тържествено чашата си.

— За бъдещето — каза той и отпи.

Саудитецът се поколеба.

Знаеш ли — каза той след малко, — не съм опитвал капка алкохол от нощта, в която се върнах в Саудитска Арабия, за да стана престолонаследник.

— Тя може да ти сипе нещо друго, ако желаеш.

— Да не си полудял? — Абдула изпи цялата чаша с шампанско на един дъх. — Има ли още? Не мисля, че ще успея да изтърпя вечерята на Даунинг стрийт трезвен.

Ана взе отровената чаша и се върна в кухнята. Престолонаследникът погълна достатъчно от радиоактивния токсин, за да убие всички в Голям Лондон. Нямаше лекарство, нито лечение, които можеха да спрат неизбежното разрушаване на клетките и органите му. Той вече умираше.

Въпреки това, реши да му сипе още една доза.

Този път не се бави с пипетата, а направо изсипа останалия течен токсин в чашата и добави шампанско. Балончетата заплуваха към ръба й. Тя си представи един истински Везувий от радиация.

Щом сервира напитката на саудитеца, бързо излезе усмихната от приемната. Върна се в кухнята, съблече престилката и я хвърли в коша за боклук заедно с празния флакон и пипетата. Англичанката й нареди да не оставя следи след себе си. Това беше заповед, която нямаше намерение да изпълни.

Заобиколена от невидима мъгла от радиация, Ана провери колко е часът на телефона си. Беше 16:42. Горе, в приемната, Негово Кралско Височество принц Абдула бин Абдулазиз ал Сауд вече умираше. Тя запали цигара с трепереща ръка и го изчака да си тръгне.