Даниъл Силва
Новото момиче (37)

35.
Департамент Тарн, Франция

Тя стоеше на пътя на около петдесет метра пред колата, върху малко възвишение. На устата й беше залепено сиво тиксо, както и на ръцете й. Бяха я облекли в шотландска пола, черен чорапогащник и ученическо палто. То изглеждаше правилно закопчано, ала не беше точно така…

Халид веднага изскочи от колата и хукна по калния път, като викаше Рима по име. Габриел го последва на няколко крачки, приведен леко, с беретата в протегнатата си ръка. Оглеждаше се наляво и надясно, като търсеше нещо, но какво — сам не знаеше. Рима и земята зад нея бяха окъпани в светлина, но иначе полето тънеше в мрак. Израелецът не виждаше нищо друго освен един баща, който се мъчеше да стигне до дъщеря си, чиито очи бяха изпълнени с ужас.

Той усети, че нещо не беше наред. Защо детето не изпита облекчение при гласа на баща си? А и не последва нов изстрел. Нов куршум, който обещаха да вкарат в главата му. В този момент разбра защо палтото на Рима не й стоеше добре. Нямаше нужда от снайперист. Поне вече не. Детето беше оръжието.

— Не я приближавай! — изкрещя Габриел, но Халид бързаше напред по хлъзгавия път. В следващия миг забеляза светлина до дърветата в края на полето.

Мобилен телефон…

Беше надалеч от тях, на поне сто метра. Габриел насочи беретата към светлината и започна да стреля, докато не изпразни пълнителя. След това хвърли оръжието и хукна към Халид.

Саудитецът бе много по-млад мъж, но не беше спортист и Габриел скъси разстоянието помежду им с няколко големи крачки. И събори принца на мократа земя в мига, в който бомбата под палтото на Рима експлодира.

Припламна ярка, изгаряща светлина, която озари полето, и късове метал изсвистяха над тях като артилерийски снаряди. Когато Алон отново вдигна глава, принцесата вече я нямаше. Останките й бяха пръснати от двете страни на пътя.

Той се опита да задържи Халид под себе си, но саудитецът се освободи и се изправи на крака. Целият беше опръскан с кръвта на Рима, и двамата бяха. Габриел се обърна и запуши уши, когато първият ужасен агонизиращ писък се изтръгна от устата на принца.

Една кола мина бързо по пътя. Габриел намери беретата, извади празния пълнител и зареди нов. Обърна се бавно и видя Халид отчаяно да гледа останките от тялото на дъщеря си.

— Обади се за линейка — изстена той. — Моля те, трябва да я заведем в болница.

Габриел падна на колене. Изведнъж усети, че му прилошава. Повдигна глава към безлунното небе и се замоли за дъжд, който да отмие кръвта на момичето от лицето му.

— Мъртва си! — изкрещя с пълен глас. — Мъртва, мъртва, мъртва!