Даниъл Силва
Новото момиче (41)

39.
Йерусалим

Киара отвори бутилка „Домен дю Кастел“, червено вино от Юдейските хълмове. Халид с удоволствие прие предложената му чаша. Според него, след детронирането му нямало смисъл да спазва стриктно уахабитско благоприличие. Принцът се изненада, че толкова влиятелен човек като Габриел Алон живее в толкова скромно жилище. Но едва ли щеше да има дом, който да не му се стори скромен, след като беше отгледан в дворец с размерите на квартал.

С интерес огледа картините, които висяха по стените на дневната.

— Твои ли са?

— Някои — отговори Габриел.

— А другите?

— На майка ми и дядо ми. Една-две са на първата ми съпруга.

Киара беше приготвила достатъчно храна за Халид и антуража му, който го придружаваше навсякъде. Тя беше сложена на бюфета в трапезарията. Принцът седна начело на масата, с Габриел и Киара от едната му страна и Рафаел и Ирене от другата. Габриел представи Халид на децата като „господин Абдулазиз“, но настоя да се обръщат към него само на малко име. Те очевидно бяха развълнувани от присъствието на този човек в дома им. Габриел рядко посрещаше външни хора на улица „Наркис“ и децата му, макар че живееха в близост до Източен Йерусалим, не виждаха често араби, камо ли да вечерят с тях.

На Халид му бяха необходими само няколко минути, за да очарова хлапетата. С неговата черна коса, остри черти и топли кафяви очи приличаше на холивудска версия на арабски принц. Човек лесно можеше да си го представи, облечен в пустинна роба и куфия, да язди кон рамо до рамо с Лорънс Арабски към предстоящата битка. Дори без парите и скъпите играчки, очарованието и харизмата му бяха неустоими.

Разговаряха само на безопасни теми — картини, книги, пътуването му през част от Израел и Западния бряг, обсъждаха всичко друго освен гибелта на Рима и детронирането му. Халид разказваше на децата истории за ловуванията си със соколи, когато над Нахлаот зазвучаха сирени. Габриел се обади на булевард „Цар Саул“ и научи, че от Сирия е била изстреляна нова ракета, насочена право към Йерусалим.

— Ами ако удари Харам аш Шариф? — попита Халид.

— Посещението ти в Израел ще стане още по-интересно.

Няколко минути просто седяха и чакаха удара, докато накрая сирените не замлъкнаха. Габриел се обади на булевард „Цар Саул“ за втори път и научи, че ракетата е била свалена. Останките от нея паднали на безопасно място в някакво поле извън селището Офра на Западния бряг.

Към девет часа децата започнаха да губят интерес и да се въртят на столовете си. Киара отиде да ги сложи да си легнат, а Габриел и Халид решиха да допият виното на терасата. Принцът се бе разположил на стола, на който обикновено седеше Шамрон. Ароматът на евкалипт беше опияняващ.

— Това част от идеята да се криеш на открито ли е?

— Опасявам се, че адресът ми е най-зле пазената тайна в Израел.

— А първата ти съпруга? Къде е тя?

Габриел се вторачи на запад. Болницата, обясни той, беше разположена в старото арабско село Деир Ясин, където еврейските бойци от паравоенните групи „Лехи“ и „Иргун“ бяха избили над сто палестинци в нощта на 9 април 1948 година.

— Изключително неприятно е, че трябва да живее на подобно място.

— Такъв е животът — въздъхна Габриел — в дважди Обетованата земя.

Халид се усмихна тъжно.

— Видя ли всичко?

— Кое?

— Бомбата, която уби детето ти и рани съпругата ти?

Габриел кимна бавно.

— Ти ми спести тази гледка. Предполагам, че трябва да съм ти благодарен за това. — Халид отпи от виното си. — Спомняш ли си какво каза на похитителите на Рима, когато уговаряше размяната?

— Имам записи.

— Ами думите, които крещеше, след като бомбата избухна?

Габриел не отговори.

— Трябва да призная — продължи принцът, — че мисля само за това от онази вечер.

— Знаеш ли какво казват за отмъщението?

— Какво?

— Ако живееш за него, изкопай два гроба.

— Това е много стара арабска поговорка.

— Всъщност е еврейска.

— Не ставай глупав — възпротиви се Халид с частица от старата си арогантност. — Направи ли някакъв опит да ги намериш?

— Отправихме запитвания — отговори мъгляво Габриел.

— Някое от тях пожъна ли успех?

Израелецът поклати глава.

— Нито пък моите.

— Вероятно трябва да обединим силите си.

— Съгласен съм — оживи се Халид. — Откъде да започнем?

— От Омар Науаф.

— Какво за него?

— Защо даде заповедта да бъде убит?

Принцът се поколеба, но накрая отговори:

— Бях посъветван да го направя.

— От кого?

— От скъпия ми чичо Абдула — призна той. — Новият престолонаследник на Саудитска Арабия.