Даниъл Силва
Новото момиче (61)

59.
Даунинг стрийт 10

За втора поредна вечер ягуарът мина през охраняемата порта на Хорс Гардс Роуд в осем и петнайсет. Кафяво-белият котарак набързо даде отстъпление, когато Алон и Сиймор прелетяха като два урагана по Даунинг стрийт под дъжда. Джефри Слоун мълчаливо ги отведе до кабинета, където министър-председателят беше седнал на обичайното си място в средата на дългата маса. Пред него имаше копие от програмата за посещението на престолонаследника Абдула в Лондон.

Когато Слоун излезе и затвори вратите след себе си, Греъм Сиймор изложи как протичаше операцията им. По-рано тази вечер втори руски агент — жена, бе пристигнала с кола в хотел „Бедфорд Хаус“ във Фринтън он Сий. След като бе правила секс с колегата си, тя беше взела 9-милиметров пистолет „Стечкин“, два пълнителя, заглушител и малък предмет, който техническият екип още се опитваше да идентифицира.

— Какво е най-доброто им предположение? — попита Ланкастър.

— Не искам да гадая.

— Къде е тя сега?

— Все още е в стаята.

— Знаем ли как е влязла в страната?

— Опитваме се да разберем.

— Има ли и други?

— Няма как да знаем това, което не знаем, господин министър-председател.

— Спести ми клишетата, Греъм. Просто ме осведомете какво ще направят.

— Не можем, господин министър-председател. Все още не.

Ланкастър изруга тихо.

— Ами ако в колата й има бомба като онази, която избухна на Бромптън Роуд преди години? — Той погледна Габриел. — Помниш я, нали, директор Алон?

— Вече огледахме колата. Тази на гаджето й също. Чисти са. Освен това — обясни израелецът — няма начин да доближат бомба до Абдула утре. Лондон ще бъде затворен отвсякъде.

— Какво мислиш за кортежа му?

— Убийството на държавен глава в движеща се кола е почти невъзможно.

— Кажи го на ерцхерцог Франц Фердинанд. И на президента Кенеди.

— Абдула няма да е в кабриолет и улиците ще бъдат изцяло празни, без трафик и паркирани автомобили.

— Тогава къде ще направят своя опит?

Габриел погледна програмата.

— Може ли?

Ланкастър я плъзна по масата. На листа бяха изброени само най-важните моменти. Кацане на Хийтроу в девет сутринта. Среща между британската и саудитската делегация на Даунинг стрийт от десет и половина до един, последвана от работен обяд. Престолонаследникът трябваше да си тръгне от Номер 10 в три и половина и да потегли с кортежа си до личната си резиденция в Белгрейвия, за да почине няколко часа. По график щеше да се върне на Даунинг стрийт в осем часа за вечеря. Тръгването му към Хийтроу бе планирано за десет.

— Ако трябва да гадая — каза Габриел и посочи една от точките, — ще се случи тук.

Премиерът посочи друга точка.

— Ами ако се случи тук? — Пръстът му се придвижи надолу по листа. — Или пък тук? — Настъпи мълчание. Наруши го Ланкастър: — Предпочитам да не съм косвена жертва, ако разбираш какво имам предвид.

— Разбирам ви — отговори Алон.

— Вероятно трябва да увеличим охраната на Даунинг стрийт дори повече, отколкото планирахме.

— Може би сте прав.

— Предполагам, че няма да си на разположение.

— За мен ще е чест, господин министър-председател, но се опасявам, че саудитската делегация ще се изненада от присъствието ми, меко казано.

— Ами Келър?

— Той е много по-добър избор.

Ланкастър бавно огледа помещението.

— От всички важни решения, които са вземани в този кабинет… — Той се втренчи в Греъм Сиймор. — Запазвам си правото да наредя ареста на тези двама руснаци по всяко време утре.

— Разбира се, господин министър-председател.

— Ако нещо се обърка, ще обвинят теб, а не мен. Аз не съм заповядвал, приемал или изиграл някаква роля в това. Ясно ли е?

Сиймор кимна.

— Добре. — Ланкастър затвори очи. — Дано Бог има милост към всички нас.