Даниъл Силва
Новото момиче (32)

30.
Париж — Йерусалим

Изоставените в „Дорчестър“ слуги и бодигардове на Халид чакаха във VIP салона на летище Льо Бурже. Те посрещнаха принца и бързо го завлякоха към частния му самолет като контрабандна стока. Кола на израелското посолство откара Габриел и останалите до летище „Шарл дьо Гол“. Когато влязоха в него, се разделиха. Келър се върна в Лондон, а Сара — в Ню Йорк. Габриел и Михаил трябваше да чакат два часа за полета на „Ел Ал“ до Тел Авив. Тъй като нямаше какво друго да прави, шефът на Службата уведоми директора на ЦРУ Морис Пейн, че любимият на американския президент владетел в Арабския свят е на път да абдикира, за да спаси живота на дъщеря си. Пейн притисна Габриел да му каже кой е източникът му на информация. Израелецът, както винаги, не се даваше.

Беше ранна вечер, когато двамата с Михаил кацнаха на летище „Бен Гурион“. Веднага потеглиха към булевард „Цар Саул“, където Габриел прекара цял час в кабинета на Узи Навот, за да разчисти оперативните и административните каши, натрупани в негово отсъствие. В модерната си раирана риза и очила без рамки, Навот приличаше на човек, който тъкмо е излязъл от заседателната зала на някоя от най-големите компании в света. По молба на Габриел беше отказал високоплатена работа като подизпълнител на военни мисии в Калифорния, за да остане в Службата на поста заместник-директор. Претенциозната му съпруга Бела така и не прости на Алон. Нито пък на съпруга си.

— Анализаторите напредват с техеранските документи — обясни Навот. — Няма доказателства за активна програма, но ги пипнахме за предишната им работа по бойните глави и системите им за доставка.

— Кога можем да обявим информацията публично?

— Защо бързаш толкова?

— След няколко часа моллите ще празнуват абдикацията на Халид. Една регионална промяна в темата може да помогне.

— Това няма да промени факта, че момчето ти ще потъне.

— Той никога не е бил мое момче, Узи. Беше момче на министър-председателя.

— Който иска да те види.

— Не мога. Ще му се обадя от колата.

Габриел осъществи обаждането, когато кортежът му тръгна да се катери през Баб ал Уад към Юдейските хълмове. Премиерът прие новината също толкова добре, колкото Морис Пейн. Халид беше съществена част от регионалната стратегия да се изолира Иран, да се подобрят връзките със сунитските режими и да се стигне до мирно споразумение с палестинците при изгодни за Израел условия. Габриел подкрепяше основните цели на тази стратегия, ала на няколко пъти предупреди министър-председателя, че престолонаследникът е хаотичен и нестабилен актьор, който може да се окаже най-големият враг на самия себе си.

— Струва ми се, че желанието ти се сбъдна — каза премиерът със своя баритонов тон.

— С цялото ми уважение искам да заявя, че не такава беше позицията ми.

— Можем ли да се намесим?

— Повярвайте ми, опитах.

— Кога ще се случи?

— Преди полунощ риядско време.

— Ще го направи ли?

— Не мога да си представя друг вариант. Не и след онова, което видях днес.

Минаваше девет часът, когато кортежът на Габриел се появи на улица „Наркис“. Обикновено децата спяха по това време, но за голяма изненада на баща си, те му се хвърлиха на врата още от прага. Рафаел, който искаше да стане художник, му показа последната си рисунка. Ирене беше написала разказ с помощта на майка си. Бележникът, в който бе творила, беше абсолютно същият като онзи в килията на принцеса Рима в Баската автономна област в Испания.

Мъртва си… Мъртва, мъртва, мъртва…

Габриел предложи да сложи децата да си легнат. Операция, която не се оказа по-успешна от опита му да намери дъщерята на Халид. Когато излезе от детската стая, завари Киара да вади оранжева касерола от фурната. Разпозна аромата. Съпругата му беше приготвила осо буко, едно от любимите му ястия. Седнаха да вечерят на малката маса в кухнята, с бутилка галилейска сира и блекбърито на Габриел между тях. Телевизорът работеше тихичко на плота. Киара се изненада от избора на канал на съпруга си.

— Откога гледаш „Ал Джазира“?

— Разполагат с отлични източници в Саудитска Арабия.

— Какво стана?

— Земетресение.

Освен две текстови съобщения с неясно съдържание, Габриел нямаше никакъв друг контакт с Киара от онази сутрин, когато отлетя за Париж. Сега й разказа всичко, което се бе случило. Направи го на италиански, езика на техния брак. Съпругата му го изслуша с интерес. Нямаше нищо по-хубаво за нея от това да слуша историите, преживени от Габриел на терен. Те й осигуряваха връзка — макар и слаба — с живота, от който се беше отказала, за да стане майка.

— За теб сигурно е било голяма изненада.

— Кое?

— Да видиш Сара в самолета за Париж. — Киара погледна телевизора. На него даваха кадри от последните насилствени действия по границата на Ивицата Газа. Явно вината за всичко това беше изцяло на Израел. — Май си нямат представа колко странни неща ще се случат.

— Скоро ще разберат.

— Как ще стане?

— Престолонаследникът ще каже на баща си, краля, че няма друг избор, освен да абдикира. Баща му, който има двайсет и осем други деца от четири различни съпруги, определено ще оспори решението му.

— Кой ще наследи крал Мохамед сега?

— Това зависи изцяло от човека, който стои зад заговора за свалянето на Халид. — Габриел погледна колко е часът. В Йерусалим беше 21:42, а в Рияд — 22:42. — Явно е решил да го направи в последния момент.

— Може да си е променил решението.

— След като се откаже от трона, ще изгуби всичко. Вероятно дори няма да може да остане в Саудитска Арабия. Ще е просто поредният принц в изгнание.

— Точно сега ми се иска да съм муха на стената в кралския двор.

— Наистина ли? — Габриел взе блекбърито си и се обади в оперативното бюро на булевард „Цар Саул“. След няколко минути апаратът започна да предава звук. Някакъв старец крещеше на арабски.

— Какво казва?

— Една дъщеря може да бъде заменена, но не и един крал.

* * *

Часът беше единайсет и половина в Рияд, когато „Ал Арабия“, държавният новинарски канал на Саудитска Арабия, прекъсна обичайното си късно предаване, за да оповести спешно съобщение от двореца. Самият телевизионен водещ се изуми, докато четеше новината. Негово Кралско Височество принц Халид бин Мохамед Абдулазиз ал Сауд абдикираше, като по този начин се отказваше от претенциите си към трона. Съветът на принцовете скоро щеше да се свика, за да определи кой сред тях ще бъде следващият владетел. В момента тежко болният и психически нестабилен настоящ монарх на Саудитска Арабия нямаше наследник.

„Ал Джазира“, която разпространяваше новините по широкия свят, едва сдържаше радостта си. Същото се отнасяше за иранците, „Мюсюлманско братство“, палестинците, „Хизбула“, ИДИЛ и вдовицата на Омар Науаф. Белият дом веднага излезе с изявление, че е твърдо решен да работи в тясно сътрудничество с наследника на Халид. Няколко минути по-късно от Даунинг стрийт измърмориха нещо подобно, както и от Елисейския дворец. Правителството на Израел не каза нищо.

Защо Халид се беше отказал от трона, за който се бореше толкова безмилостно? Медиите можеха само да спекулират. Експертите по Близкия изток бяха категорични, че принцът не бе абдикирал доброволно. Въпросът беше дали натискът му бе оказан от Дома на Сауд, или отвън. Не бяха много репортерите и телевизионните водещи, които скриха радостта си от падението му, особено онези, които го бяха подкрепили в началото на издигането му.

— Добре че абдикира — заяви известен журналист от „Ню Йорк Таймс“, който първоначално беше обявил Халид за спасителя на Арабския свят.

Сред многобройните мистерии през тази нощ беше и местоположението на принца. Ако някой си бе направил труда да попита шефа на израелското разузнаване, той щеше да му отговори, че Халид е отлетял за Париж веднага след тежката среща с баща си. И без обичайния си кортеж се е настанил анонимно в хотел „Крийон“. В пет часа на следващия следобед той получи телефонно обаждане. Гласът от другата страна на линията, който беше дигитализиран и звучеше перверзно любезно, изброи поредица от инструкции, след което прекъсна разговора. Ужасен, Халид се обади на Сара Банкрофт в Ню Йорк. Тя, от своя страна и по молба на бившия престолонаследник, се свърза с Габриел на булевард „Цар Саул“. Оказа се, че това е било безполезно, тъй като той следеше ситуацията от оперативния център и беше чул всичко. Похитителите искаха нещо повече от абдикацията на Халид. Искаха него.