Даниъл Силва
Новото момиче (29)

27.
Горна Савоя, Франция

Рафик ал Мадани имаше нужда от малко време, за да осъзнае сериозността на ситуацията. Брадичката му бавно се повдигна от гърдите, а погледът му несигурно обходи огромното помещение. Първо се спря на бъдещия управник, който продължаваше да си играе с броеницата, а после и на Габриел. Очите на Ал Мадани бяха меки и кафяви като на елен. Издълженото му лице и буйната му тъмна коса навяваха прилика с Осама бин Ладен.

Мина още малко време, преди Ал Мадани да разпознае лицето на шефа на израелското разузнаване. Кафявите му очи се ококориха. Габриел забеляза, че саудитецът бе изплашен, ала не и изненадан.

Рафик изгледа презрително Халид и му заговори на саудитски арабски:

— Виждам, че си довел приятеля си евреин, за да ти свърши мръсната работа. После се чудиш защо имаш толкова много врагове у дома.

Престолонаследникът го шибна с дръжката на пистолета. Ал Мадани изгледа лошо Сара, докато кръвта се стичаше от отворената рана над лявото му око.

— Закрий си лицето в мое присъствие, американска кучко!

Халид вдигна гневно оръжието.

— Недей! — извика жената. — Не го прави отново.

Престолонаследникът свали пистолета и това накара Рафик да се усмихне въпреки болката.

— Получаваш заповеди от някаква жена? Скоро и ще се обличаш като фльорца.

Халид го удари отново. Сара потръпна от звука от пукане на кост.

— Къде е тя? — попита принцът.

— Кой? — учуди се Ал Мадани с пълна с кръв уста.

— Дъщеря ми.

— Откъде да знам?

— Поддържаш контакт с похитителите й. — Халид взе телефона му от Келър. — Да ти покажа ли съобщенията?

Ал Мадани не отговори.

Престолонаследникът реши да се възползва от мълчанието му.

— Защо нарани дъщеря ми, Рафик? Защо просто не ме уби?

— Опитах, но не е възможно да се направи. Прекалено си защитен.

Внезапната изповед изненада дори Халид.

— Не се ли отнасях добре с теб?

— Държеше се с мен като със слуга. Използваше ме да успокоявам улемите, докато ти даваше право на жените да шофират и си създаваше американски и еврейски приятели.

— Трябва да се променим, Рафик.

— Ислямът е отговорът!

— Ислямът е проблемът, хабиби.

— Ти си вероотстъпник — изсъска Ал Мадани.

Нямаше по-голяма обида от тази в исляма. Халид я изтърпя със завидно спокойствие.

— Кой те замеси в това, Рафик?

— Работех сам.

— Не си достатъчно умен, за да измислиш нещо подобно.

Ал Мадани съумя да се усмихне презрително.

— Рима едва ли е на същото мнение.

Ударът беше неочакван и жесток.

— Името й е принцеса Рима. — Лицето на Халид беше изкривено от ярост. — А ти, Рафик, не си достоен дори да оближеш подметките на обувките й.

— Тя е дъщеря на вероотстъпник. И ако не абдикираш до утре полунощ, ще умре.

Престолонаследникът насочи пистолета между очите на пленника си.

— Какво ще направиш? Ще ме убиеш ли?

— Да.

— А ако ти кажа? После какво? — Ал Мадани си отговори сам на въпроса. — Вече съм мъртъв.

Халид притисна дулото в челото му.

— Убий ме, Твое Кралско Височество. Това е единственото нещо, в което си добър.

Престолонаследникът сложи пръст на спусъка.

— Не го прави — каза спокойно Габриел.

Халид погледна през рамо и видя, че директорът на Службата се е загледал в дисплея на блекбърито си.

— Засякохме местоположението на телефона, до който са изпратени съобщенията.

— Къде е?

— Къща в Баската автономна област, Испания.

Рафик ал Мадани изплю голяма храчка кръв и слуз по посока на Габриел.

— Евреин!

Шефът на израелското разузнаване прибра телефона в джоба си.

— Сега, като се замисля — каза той, — няма проблем да го убиеш.

* * *

След като счупи ръката на шофьора и му извади рамото, Михаил го вкара в багажника на мерцедеса. Сега, с помощта на Келър, там се озова и Рафик ал Мадани. Халид ги гледаше яростно, продължавайки да стиска пистолета си.

Обърна се към Габриел:

— Какво ще правим с тях?

— Предполагам, че можем да ги поразходим до Испания.

— Пътят е доста дълъг, за да пътуват в багажника. Вероятно ще е най-добре да ги зарежем в някоя пуста гора тук, в Горна Савоя.

— Нощта ще е дълга и студена.

— Колкото по-студена, толкова по-добре. — Халид се приближи до багажника на колата и напъханите в тясното му пространство мъже. — Мисля, че можем да направим нещо, за да ги накараме да се почувстват по-добре.

— Какво?

Принцът вдигна пистолета и изпразни цял пълнител в двамата пленници. След това погледна към Алон и се усмихна. Лицето му беше опръскано с кръв.

— Не смяташе, че ще ги убия в къщата, нали? Това място ми коства цяло състояние.

Габриел изгледа пронизаните от куршумите тела.

— Какво ще правим сега с тях?

— Не се тревожи. — Халид затвори багажника. — Аз ще се погрижа.