Даниъл Силва
Новото момиче (16)

14.
Йерусалим — Париж

Макар принцеса Рима да не знаеше, баща й вече бе потърсил услугите на опасен, а понякога дори жесток човек, който да я издири. Същият този мъж прекара остатъка от нощта в компанията на стар приятел, за когото сънят вече не бе възможен. Призори, след като целуна спящите си съпруга и деца, той се отправи с кортежа си към летище „Бен Гурион“, където му предстоеше поредният полет. Името му липсваше от списъка на пасажерите. Както обикновено, се качи последен на борда. Очакваше го запазено място в първа класа. Седалката до него, разбира се, беше празна.

Една стюардеса му предложи питие, преди да излетят. Той поиска чай. След това помоли да поканят пасажера от място 22В да седне до него. По принцип стюардесата би обяснила, че не е позволено пътниците от икономична класа да се местят в предната част на салона, но в този случай не възрази. Тя знаеше с кого разговаря. Всички в Израел го познаваха.

Затова веднага отиде да изпълни заръката, а когато се върна, я придружаваше четиресет и три годишна жена с руса коса и сини очи. В салона на първа класа се разнесе шепот, щом жената седна на мястото до мъжа, който се бе качил последен в самолета.

— Наистина ли си мислеше, че отделът ми по сигурността ще ми позволи да се кача на самолет, без предварително да е проверил всяко име от пътниците?

— Не — отговори Сара Банкрофт. — Но си струваше да опитам.

— Изигра ме. Подпита какви са плановете ми и аз като пълен глупак ти казах истината.

— Бях обучена от най-добрия.

— Помниш ли нещо от обучението си?

— Всичко.

Габриел се усмихна тъжно.

— Опасявах се, че ще кажеш точно това.

* * *

Минаваше четири, когато самолетът кацна в Париж. Габриел и Сара минаха поотделно през паспортната проверка — той под фалшива самоличност, а тя с истинското си име — и се срещнаха отново в натоварената зона за пристигащи на терминал 2А. Там бяха посрещнати от куриер на парижката централа на Службата. Той подаде на Габриел ключове за кола, която ги очакваше на второ ниво на паркинга.

— „Пасат“? — Сара седна на предната седалка. — Не можаха ли да ни намерят някой по-вълнуващ автомобил?

— Не ми трябват такива. Искам надеждност и анонимност. А също така и да е бърз.

— Кога за последно сам кара кола?

— В началото на тази година, докато работех върху случая на Ребека Манинг във Вашингтон.

— Уби ли някого?

— Не и с колата. — Габриел отвори жабката. Вътре беше оставена 9-милиметрова „Берета“ с дръжка от орехово дърво.

— Любимият ти — отбеляза американката.

— В отдел „Пътувания“ са помислили за всичко.

— А няма ли бодигардове?

— С тях е трудно да се работи ефективно.

— Безопасно ли е да си в Париж без охрана?

— За това е беретата.

Габриел излезе на заден ход и пое по рампата към долното ниво. Плати за паркинга в брой и вложи огромно старание да скрие лицето си от охранителната камера.

— Не можеш да заблудиш никого. Французите ще разберат, че си в страната.

— Не те ме притесняват.

Алон продължи през сгъстяващия се мрак по А1 към северните покрайнини на Париж. Улица „Лафайет“ ги отведе на запад през града, където прекосиха Сена по моста „Бир Акен“ и се озоваха в петнайсети арондисман. Габриел зави по улица „Нелатон“ и спря пред внушителна порта, охранявана от тежковъоръжени офицери на Националната полиция. Зад нея се издигаше безлична офис сграда. Една малка табела предупреждаваше, че е притежание на Министерството на вътрешните работи и е под постоянно видеонаблюдение.

— Напомня ми за Зелената зона в Багдад.

— В наши дни — отвърна Габриел — Зелената зона е по-безопасна от Париж.

— Къде сме?

— В централата на група „Алфа“. Това е елитно антитерористично подразделение на ГДВС. — Direction générale de la sécurité intérieure, или по-известна като френската Генерална дирекция за вътрешна сигурност. — Французите създадоха група „Алфа“ малко след като ти напусна Управлението. Преди време се помещаваше в красива стара сграда на Рю дьо Гренел.

— Онази, която беше разрушена от колата бомба на ИДИЛ?

— Бомбата беше във ван. А аз бях в сградата, когато се взриви.

— Разбира се, че си бил.

— Както и Пол Русо, шефът на група „Алфа“. Запознах ви на моето парти по встъпване в длъжност.

— Приличаше ми повече на професор, отколкото на френски шпионин.

— В интерес на истината, някога беше точно такъв. Той е един от най-известните специалисти по Пруст.

— Каква е ролята на група „Алфа“?

— Внедряване на хора в джихадистки мрежи. Но на нас ни трябва Русо, който има достъп до всичко.

Един униформен офицер се приближи до колата. Габриел му каза два псевдонима — мъжки и женски, които бяха френски и вдъхновени от Дюма, типично в стил Русо. Французинът ги очакваше в новото си леговище на последния етаж. За разлика от другите кабинети в сградата, неговият беше мрачен, облицован с дървена ламперия и пълен с книги и папки. Той, също като Габриел, ги предпочиташе пред дигиталните досиета. Беше облечен в измачкано сако от туид и сиви панталони от мек вълнен плат. Неизменната му лула димеше, докато се ръкуваше с израелеца.

— Добре дошли в новата ни Бастилия. — Русо протегна ръка към Сара. — Много се радвам да ви видя отново, мадам Банкрофт. Когато се запознахме в Израел, ми споделихте, че сте уредник в музей в Ню Йорк. Тогава не ви повярвах и определено не ви вярвам и сега.

— Всъщност това е самата истина.

— Но очевидно става въпрос за нещо много повече. Щом мосю Алон е замесен, обикновено е точно така. — Французинът пусна ръката й и огледа Габриел през очилата си за четене. — Звучеше ми разтревожен по телефона тази сутрин. Предполагам, че не си дошъл просто да навестиш стария си приятел.

— Чух, че наскоро си имал известни неприятности в Горна Савоя. — Шефът на Службата замълча за миг, после добави: — Няколко километра на запад от Анси.

Русо повдигна вежди.

— Какво друго чу?

— Правителството ти е решило да покрие инцидента по молба на бащата на жертвата, който случайно притежава най-големия замък в региона. Също така случайно е…

— Бъдещият крал на Саудитска Арабия. — Французинът сниши глас. — Моля те, кажи ми, че нямаш нищо общо с това…

— Не ставай смешен, Пол.

Русо загриза замислено мундщука на лулата си.

— Неприятностите, както ги наричаш, бързо бяха определени като престъпно деяние, вместо като терористичен акт. А това не влиза в компетентността на група „Алфа“. Не се занимаваме с такива неща.

— Но си бил на линия през първите часове на кризата.

— Разбира се.

— Също така имаш достъп до цялата информация, събрана от Националната полиция и ГДВС.

Русо огледа по-обстойно Габриел.

— Защо отвличането на дъщерята на престолонаследника е от интерес за Израел?

— Интересът ни е хуманитарен.

— Неочаквано стечение на обстоятелствата. От чие име идвате?

— На бъдещия крал на Саудитска Арабия.

— Господи! — изуми се шефът на група „Алфа“. — Колко бързо се променя светът.