Даниъл Силва
Новото момиче (23)

21.

По-късно същата вечер, докато влакът, в който пътуваше шефът на израелското разузнаване, наближаваше Лионската гара в Париж, три фигури с качулки събудиха принцеса Рима бинт Халид Абдулазиз ал Сауд от неспокойния й сън. Очевидно бяха развълнувани, което я изненада. След инцидента с бележника взаимоотношенията й с похитителите бяха формални и мълчаливи, лишени от ненужно насилие. И трите закачулени фигури принадлежаха на мъже. Спомни си, че беше минало известно време, откакто за последно видя жената. Не можеше да прецени точно колко. Тя отмерваше часовете и дните не с часовник и календар, а според ястията, които й носеха, и планираните й посещения до тоалетната.

Единият от мъжете носеше четка за коса и малко огледало. Също така държеше бележка. Искаше от Рима да оправи външния си вид — не беше ясно поради каква причина. Принцесата се шокира от съществото, което я погледна от огледалото. Едва разпозна бледото си измършавяло лице. Гарвановочерната й коса бе рошава и мръсна.

Мъжът се оттегли, когато тя, с огледало в ръка, прокара четката през сплъстената си коса. Той се върна след малко с някакъв лондонски вестник и яркочервен фотоапарат за моментни снимки. Приличаше на играчка, а не на нещо, което безмилостен престъпник би използвал. Мъжът подаде вестника на Рима — тазсутрешния брой на „Телеграф“ — и с груб жест на ръката я инструктира да го постави под брадичката си. Тя си наложи за снимката джухайман — традиционното „гневно лице“ на арабските бедуини. С очите си обаче изпращаше мълчалива молба към баща си да сложи край на страданията й.

Светкавицата проблесна и няколко секунди по-късно излезе снимката. Мъжът направи втора, която предпочете пред първата. Въпреки това задържа и двете, докато той и другите двама се подготвяха да си тръгват.

— Може ли да я взема? — попита момичето.

Очите зад качулката я изгледаха въпросително.

— Онази, която няма да изпратите на баща ми, за да му докажете, че съм жива.

Очите като че ли претеглиха внимателно молбата й. Нежеланата снимка полетя във въздуха и зави лекичко, преди да се приземи на леглото. Вратата се затвори и резетата изщракаха.

Принцесата взе снимката и я разгледа под бледата светлина на лампата, висяща от тавана. Прецени, че беше много добра. Рима приличаше на по-голяма от своите дванайсет години, имаше секси излъчване — сякаш беше леко пияна или дрогирана, като моделите на „Вог“ и „Гламър“. Съмняваше се баща й да я види по същия начин.

Изпъна се на леглото, отпусна се и се загледа в очите на момичето от снимката.

— Мъртва си — прошепна тя. — Мъртва, мъртва, мъртва.