Даниъл Силва
Новото момиче (69)

67.
Даунинг стрийт 10

Греъм Сиймор се обади на Стела Макюън, комисаря на лондонската полиция, в 18:24 часа. По-късно, по време на неизбежното разследване, щеше да се говори много за този разговор, траял пет минути. По никое време от него Сиймор не спомена, че е бил в Белия салон на Даунинг стрийт 10 или че министър-председателят е стоял нервно до него.

— Ударен екип на СВР ли? — учуди се Макюън.

— Поредният — с тъга отговори шефът на МИ6.

— Кой е целта?

— Не можем да бъдем сигурни. Според нас е някой, ядосал Кремъл… Или вероятно бивш руски шпионин, който живее под фалшива самоличност тук, във Великобритания. Опасявам се, че не мога да се впускам в подробности.

— Какво можеш да ми кажеш за ударния екип?

— Идентифицирахме трима заподозрени. Единият е жена в средата на трийсетте. Понастоящем се е насочила на изток по М25 в автомобил „Рено Клио“. — Сиймор продиктува номера на колата. — Трябва да се смята за въоръжена и изключително опасна. Увери се, че полицаите ти също са добре въоръжени.

— Кой е номер две?

— Той чака жената в хотел „Бедфорд Хаус“ във Фринтън. Предполагаме, че планират да напуснат Великобритания тази вечер.

— Харич е съвсем наблизо.

— А последният ферибот — добави Греъм — отплава в единайсет.

— Фринтън е в Есекс, което означава, че есекската полиция е отговорна.

— Това е въпрос на национална сигурност, Стела. Отстоявай си правомощията. И много внимавай с него. Смятаме, че е по-опасен от жената.

— Ще ни отнеме известно време, докато хората ми стигнат там. Ако го наблюдавате…

— Наблюдаваме го.

Стела Макюън попита за третия заподозрян.

— Напът е да се качи на частен самолет на летище Лондон Сити — отговори Сиймор.

— За Москва ли?

— Така смятаме.

— Знаеш ли името му?

Той й го продиктува.

— Олигархът?

— Константин Драгунов не е обикновен олигарх, ако въобще съществува такова нещо.

— Не мога да арестувам приятел на руския президент без заповед.

— Изследвай го за химически агенти и радиация, Стела. Сигурен съм, че ще имаш повече от необходимото, за да го задържиш. Но го направи бързо. Константин Драгунов не бива да се качи на онзи самолет.

— Имам чувството, че не ми казваш всичко, Греъм.

— Аз съм генерален директор на Секретната разузнавателна служба. Това въобще учудва ли те? — Сиймор прекъсна връзката и погледна Джонатан Ланкастър. — Опасявам се, че нещата ще станат още по-интересни.

— Нима? — изгледа го премиерът. В този миг се почука на вратата. Беше Джефри Слоун, по-блед от обикновено. Нещо станало ли е, Джефри?

— Изглежда, престолонаследникът се е разболял.

— Нужно ли е да постъпи в болница?

— Негово Кралско Височество желае да отлети веднага за Рияд. Той и делегацията му напускат резиденцията в Итън Плейс в момента.

Ланкастър се хвана замислено за брадичката.

— Накарай пресслужбата да нахвърля набързо някакво изявление. Увери се, че тонът ще е ведър. Бързо оздравяване, нямаме търпение да се срещнем отново на следващото Г-20… Ей такива неща.

— Ще се погрижа, господин министър-председател. Слоун излезе.

Ланкастър погледна Сиймор.

— Решението му да си тръгне бързо е истински късмет.

— Късметът няма нищо общо в случая.

— Как го уреди?

— Халид убеди чичо си да се прибере у дома, където да се лекува. Смята да го придружи.

— Браво — похвали го Ланкастър.

Блекбърито на шефа на МИ6 извибрира.

— Какво има сега?

Сиймор му показа дисплея. Обаждането беше от Аманда Уолъс, генералния директор на МИ5.

— Успех — пожела му Джонатан Ланкастър, преди да се измъкне тихичко от стаята.