Даниъл Силва
Новото момиче (50)

48.
Нотинг Хил, Лондон

В пет и половина в този влажен лондонски следобед Габриел Алон, генерален директор на израелската разузнавателна служба, удари тежкото стоманено чукало по вратата на тайната квартира на „Сейнт Люкс Мюс“ в Нотинг Хил. Беше пуснат да влезе от мъж около четиресетте с момчешки вид, който държеше да го нарича „господин Мъд“. В тясната дневна Габриел намери Греъм Сиймор да зяпа унило телевизора. Планът на министър-председателя Джонатан Ланкастър да извади Великобритания от Европейския съюз заради желанието на електората беше изправен пред унизително поражение в Камарата на общините.

— Това е най-лошият пердах, който британски лидер е отнасял в днешно време. — Погледът на Сиймор продължаваше да е вперен в телевизионния екран. — Без съмнение Джонатан ще получи вот на недоверие.

— Ще оцелее ли?

— Вероятно. Но няма гаранция, не и след това. Ако правителството му падне, има голям шанс лейбъристите да спечелят следващите избори. Това означава, че ще трябва да търпиш най-антиизраелско настроения министър в британската история.

Сиймор отиде до количката с алкохол — най-новата придобивка в тайната квартира — и сипа шепа лед в красива стъклена чаша, след което разклати бутилка „Бийфийтър“ към госта. Габриел махна с ръка.

— Найджъл сложи сансер в хладилника.

— Малко ми е рано, Греъм.

Сиймор погледна смръщено ръчния си часовник.

— Минава пет часът, за бога. — Той наля щедра порция джин върху леда и го подправи с малко тоник и резен лайм.

— Наздраве.

— За какво пием?

— За погубването на една велика някога нация. И за края на западната цивилизация. — Шефът на МИ6 се вторачи отново в телевизора и бавно поклати глава. — Проклетите руснаци сигурно са много доволни.

— Както и Ребека.

Сиймор бавно кимна.

— Сънувам я тази жена. Бог да ми прости, че го изричам, ала ми се иска да я беше оставил да се удави онази сутрин в Потомак.

— Да я оставя да се удави ли? Аз бях човекът, който й натискаше главата под водата, не помниш ли?

— Сигурно е било ужасно. — Греъм огледа за миг внимателно Габриел. — Почти толкова, колкото случилото се вън Франция. Дори Кристофър изглеждаше разтърсен, когато се прибра у дома. Май си късметлия, че още си жив.

— Както и Халид.

— Не сме чували абсолютно нищо за него, откакто абдикира.

— Той е на борда на яхтата си край Шарм ел Шейх.

— Горкото агънце. — В Камарата на общините Джонатан Ланкастър бе станал на крака, за да приеме голямото си поражение, и беше посрещнат от безмилостните коментари на опозицията от задните редове. Сиймор насочи дистанционното към телевизора и спря звука. — Само да беше толкова лесно. — С питие в ръката, той седна на мястото си. — Но не всичко е лошо. Благодарение на теб, имах много приятна среща с моя министър тази сутрин.

— На мен ли?

— Показах му онези ирански ядрени документи, които ми даде. Той бързо затвори папката и отклони разговора към Абдула.

— Какво за него?

— Колко надалеч смята да стигне, за да умилостиви религиозните радикали? Ще продължи ли да играе добрата стара двойна игра, когато се стигне до джихадисти и терористи. Кое ще подкрепи — регионалната стабилност или регионалния хаос? Министърът ми най-вече искаше да разбере дали Абдула, предвид близките му връзки с Лондон, ще наклони везните повече към нас, или към американците.

— Искаш да кажеш, че ще продадете на Абдула толкова бойни самолети и хеликоптери, колкото иска да купи, независимо какво би означавало подобно нещо за безопасността на страната ми.

— Горе-долу. Смятаме да изпреварим американците и да поканим Абдула на официална визита в Лондон.

— Това е чудесна идея, но мисля, че изпуснахте възможността да спечелите новия престолонаследник.

— Защо?

— Защото вече е зает.

— Проклети американци — измърмори Сиймор.

— Де да бяха те.

— Какво намекваш?

Габриел взе дистанционното и усили звука на телевизора докрай.

* * *

Над какофонията на случващото се в Британския парламент Габриел разказа на Греъм Сиймор всичко, което се беше случило от смъртта на Рима във Франция досега. Халид, започна той, осигурил финансови отчети за ненадейното забогатяване на чичо му Абдула. Аналитиците на Службата използвали документите и благодарение на тях установили ясна връзка между Абдула и мъж на име Константин Драгунов, руски олигарх и личен приятел на Царя. В добавка към това, Габриел се сдобил с непубликувана статия на Омар Науаф, в която се споменавало, че руското разузнаване участва в заговор за премахването на Халид и възкачването на Абдула като престолонаследник. Именно Абдула посъветвал Халид да убие журналиста… И точно Абдула, от имението си в Белгрейвия, се погрижил да забърка тази каша. Чрез доверен човек и с обещанието, че Халид ще го чака вътре, подмамил Омар Науаф в саудитското консулство в Истанбул. Същата вечер, след като разчлененото тяло на журналиста вече било изнесено оттам, руски агенти проникнали в хотелската му стая в „Интерконтинентал“ и апартамента му в Берлин и взели компютрите, портативните харддискове и бележките му.

— И кой твърди това?

— Ханифа Хури.

— Съпругата на Науаф ли?

— Вдовицата — поправи го Габриел.

— Откъде е сигурна, че са били руски агенти?

— Не е. В действителност смята, че са били саудитци.

— А защо да не са били такива?

— Ако саудитски агенти бяха преровили хотелската стая и апартамента на Науаф, статията му щеше да се озове в ръцете на Халид. Той не знаеше за нея, преди да му я покажа.

Сиймор се върна до количката с алкохола и доля чашата си.

— Искаш да ми кажеш, че това е оправданието на ХБМ за убийството на Омар Науаф: чичо му Абдула го е накарал?

Габриел не обърна внимание на сарказма на Греъм.

— Знаеш ли на какво ще заприлича Близкият изток, ако Русия, Иран и Китай изместят американците в Персийския залив?

— Това ще е истинско бедствие. Затова никой саудитски владетел със здрав разум няма да прекрати връзката между Рияд и Вашингтон.

— Освен ако този саудитски владетел не е задължен на Кремъл. — Габриел отиде до френските врати, които водеха до малка градина, и се загледа навън. — Не забелязахте ли, че Абдула дружи с един от най-близките приятели на Царя?

— Забелязахме, но честно казано, не ни пукаше. Абдула беше никой.

— Вече не е, Греъм. Той е следващият престолонаследник.

— Да — съгласи се Сиймор. — И ще стане крал, когато Негово Величество умре. А това вероятно ще се случи скоро.

Габриел се обърна към него.

— Не и ако се намеся аз.

Шефът на МИ6 се подсмихна.

— Наистина ли мислиш, че можеш да избереш следващия владетел на Саудитска Арабия?

— Не е задължително. Но нямам никакво намерение да оставям някаква руска марионетка да седне на трона.

— Как смяташ да го предотвратиш?

— Предполагам, че просто ще го убия.

— Не можеш да убиеш бъдещия крал на Саудитска Арабия.

— Защо не?

— Защото би било неморално и против международните закони.

— В такъв случай — каза Габриел — ще се наложи да намерим някого, който да го убие вместо нас.