Даниъл Силва
Новото момиче (65)

63.
Итън Скуеър, Белгрейвия

Обвиненията започнаха в мига, в който вратата се затвори. Срещата на Даунинг стрийт беше отявлено бедствие. Нямаше по-подходяща дума за случилото се. Бедствие! Как беше възможно да не знаят, че Ланкастър има намерение да устрои засада на Негово Кралско Височество по въпроса за човешките права и хвърлените в затвора жени? Защо не му казаха, че смята да засегне темата за саудитската финансова подкрепа за ислямските институции във Великобритания? Защо бяха хванати така неподготвени? Обаид, министърът на външните работи, обвини за всичко Катани, посланика в Лондон, който виждаше конспирации навсякъде. Ал Омари, шефът на кралския двор, беше толкова разгневен, че предложи да отменят вечерята и да се върнат веднага в Рияд. Абдула обаче го обори с политически аргументи. Ако отменяха вечерята, каза той, само щяха да обидят британците и да отслабят позициите си у дома. По-добре да завършеха срещата в добри отношения, пък макар и фалшиви.

Междувременно се подготвяше агресивен отговор в медиите. Обаид побърза да се свърже с Би Би Си, а Катани — със Си Ен Ен. В настъпилата тишина Абдула се отпусна във фотьойла си, затвори очи и притисна с ръка челото си. Направи го заради Ал Омари, неговия придворен началник. Никоя задача не беше прекалено малка или прекалено унизителна за този човек. Той бдеше денем и нощем над Абдула. Затова трябваше да се отнася внимателно с него.

— Добре ли сте, Ваше Кралско Височество?

— Просто съм малко изморен, това е всичко.

— Вероятно трябва да се качите горе да си починете.

— Мисля първо да поплувам.

— Да включа ли сауната?

— Все още има някои неща, които мога да правя сам. — Абдула се изправи бавно. — И не искам да бъда обезпокояван до седем и половина, освен ако не стане държавен преврат или Иран не нападне Саудитска Арабия. Ще се справиш ли с това, Ахмед?

Абдула слезе долу, където се намираше басейнът. Бледосини светлинки танцуваха върху сводестия таван, който беше изрисуван с възпълни извити фигури по примера на Рубенс и Микеланджело. Колко ли шокирани щяха да бъдат дълбоко набожните мъже от улема, ако можеха да го видят сега. Той беше подновил стария договор между уахабитите и Дома на Сауд, за да спечели подкрепата им в преврата срещу Халид. Иначе ненавиждаше брадатите също толкова, колкото ги ненавиждаха и реформаторите. Въпреки неочаквано свадливата среща на Даунинг стрийт, Абдула се наслаждаваше на краткия си отдих от религиозно задушаващия Рияд. Осъзна колко много му липсва да вижда женска плът през затъмнения прозорец на лимузината си, дори да бяха само голи крака от коляното надолу, лишени от тен заради зимата.

Той отиде в съблекалнята, включи сауната и свали одеждите си. Погледна се в огледалото в цял ръст. Гледката го депресира. Каквито и мускули да беше направил след пубертета, отдавна се бяха превърнали в сланина. Гърдите му висяха като циците на старица над големия му корем. Краката му бяха тънки и без окосмяване и като че ли едва държаха товара си. Единствено косата му го спасяваше от напълно ужасния външен вид. Тя беше гъста и хубава и само на места бе прошарена.

Абдула се потопи в басейна и като същински тюлен преплува няколко дължини. След това, отново застанал пред огледалото, му се стори, че забелязва подобрение в мускулния си тонус. В гардероба го чакаха чисти дрехи: вълнени панталони, сако, риза на райета, бельо, мокасини, колан. Напръска мишниците си с дезодорант, среса се и се облече.

Тежката стъклена врата на сауната беше замъглена от парата. Абсолютно никой, дори верният Ал Омари, нямаше да посмее да погледне вътре. Абдула заключи външната врата на съблекалнята, преди да отвори някогашния килер за халати и плажни хавлии. Сега беше нещо като вестибюл. Вътре имаше друга врата. На стената беше монтирана клавиатура. Престолонаследникът въведе четирицифрения код. Вратата се отключи с тихо изщракване.