Даниъл Силва
Новото момиче (54)

52.
Москва

Както винаги, сънят споходи Ребека в последните няколко часа преди зазоряване. Тя беше потопена в плитчините на заобиколена от дървета река. Едно лице бе увиснало над нея, размазано, неясно, изкривено от ярост. Постепенно, докато губеше съзнание, лицето потъна в мрак и се появи баща й. Той я викаше от вратата на малката си дача: Ребека, с-с-скъпа моя, трябва да обсъдим нещо…

Тя се изправи рязко в леглото и опита да си поеме дъх. През прозореца без пердета на спалнята си видя червената звезда над Кремъл. Дори сега, девет месеца след пристигането си в Москва, гледката я изненадваше. Част от нея все още очакваше да се събужда всяка сутрин в малката си къща на Уорън стрийт в Северозападен Вашингтон, където живя по време на последните си дни в МИ6. Ако не беше мъжът от съня й — онзи, който едва не я удави в река Потомак, — още щеше да е там. Дори можеше да е директор на МИ6.

Небето над Кремъл беше тъмно, ала когато Ребека погледна колко е часът на дадения й от СВР телефон, видя, че вече е почти седем. Прогнозата за Москва обещаваше лек сняг и високи температури, само минус дванайсет градуса, което си беше истинско затопляне. Тя отметна завивката и треперейки, облече халата си и отиде в кухнята.

Помещението беше светло, модерно и пълно с лъскави домакински уреди, произведени в Германия. СВР се бяха погрижили добре за нея — бяха й осигурили огромен апартамент до стените на Кремъл, дача извън града, кола и шофьор. Дори й бяха назначили охрана. Ребека въобще не се заблуждаваше каква е причината да получи подобни облаги, иначе предназначени само за най-висшите офицери в руските разузнавателни служби. Тя беше родена и отгледана като шпионин за родината и бе работила за Русия през цялата си дълга и успешна кариера в МИ6 — и въпреки това й нямаха доверие. В Московския център, където отиваше на работа всеки ден, подигравателно я наричаха новая девушка, новото момиче.

Ребека натисна копчето на кафе машината, която след малко шумно се задави и изплю течността в каната. Тя изпи кафето, гарнирано с горещо разпенено мляко, каквото пиеше като дете в Париж. Тогава името й беше Бетанкур — Ребека Бетанкур, незаконната дъщеря на Шарлот Бетанкур, френска комунистка и журналистка, живяла в началото на 60-те години в Бейрут, където бе имала кратка афера с женен кореспондент на свободна практика, работещ за „Обзървър“ и „Икономист“. Манинг беше името, което Ребека прие, когато майка й, по настояване на КГБ, се омъжи за хомосексуалист от британската висша класа, за да може дъщеря й да получи британско гражданство и да бъде допусната да учи в Оксфорд или — за предпочитане — в Кеймбридж. Манинг беше фамилията, с която Ребека беше позорно известна в публичното пространство. В Московския център я наричаха с името на баща й — Филби.

Тя насочи дистанционното към телевизора и след няколко секунди на екрана се появи Би Би Си. По професионални причини предпочиташе да гледа британски програми. Като служител в Отдела по британските въпроси беше от изключителна важност да е наясно с новините от Лондон. В последно време почти всички бяха лоши. Брекзит, който тайно се подкрепяше от Кремъл, беше национално бедствие. Великобритания съвсем скоро щеше да бъде вяло подобие на някогашното си величие, неспособна да окаже каквато и да е сериозна съпротива на разрастващото се влияние на Русия и увеличаващата й се военна сила. Ребека й бе нанесла ужасни щети от вътрешността на Секретната разузнавателна служба. Сега работата й беше да довърши старата си страна от бюрото си в Московския център.

Докато преглеждаше заглавията от Лондон на телефона си, Ребека изпуши първата си за деня цигара L & B. Пушеше много повече, откакто се върна в Русия. Лондонската резидентура купуваше цигарите на стекове от магазин в Бейзуотър и ги изпращаше в Московския център. Беше започнала да пие и повече уиски „Джони Уокър Блек Лейбъл“, което вземаше с голяма отстъпка от продоволствения магазин на СВР. Убеждаваше се, че тези неща се дължат на зимното време. Меланхолията й щеше да отмине с идването на лятото.

Ребека извади черен панталон и бяла блуза от гардероба и ги сложи на неоправеното легло. Също като цигарите L & B, и дрехите й идваха от Лондон. Несъзнателно бе възприела старите навици на баща си. Той така и не се настрои напълно към живота в Москва. Слушаше новините на Би Би Си Уърлд, следеше с религиозна фанатичност резултатите от мачовете по крикет в „Таймс“, мажеше английски конфитюр на препечените си филийки и английска горчица на кренвиршите и пиеше „Джони Уокър Ред Лейбъл“ почти винаги до несвяст. Като дете Ребека беше ставала свидетелка на титаничните му запои по време на тайните й посещения в Русия. Въпреки това обичаше баща си и продължаваше да го обича. Точно неговото лице видя, когато се погледна в огледалото в банята. Лицето на предател. Лицето на шпионин.

След като се приготви, Ребека облече вълнено палто, преметна шала си и взе асансьора до фоайето. Мерцедесът с шофьор я чакаше на улица „Садовническая“. Тя се изненада да намери Леонид Рижков, прекия й началник в Московския център, на задната седалка.

Ребека се качи в колата и затвори вратата.

— Има ли някакъв проблем?

— Зависи.

Шофьорът направи рязък обратен завой и натисна педала на газта. Московският център беше в противоположната посока.

— Къде отиваме? — попита тя.

— Шефът иска да поговорите.

— Директорът?

— Не — отговори Рижков. — Шефът.