Даниъл Силва
Новото момиче (62)

60.
Уолтън он дъ Нейз, Есекс

Кристофър Келър остана в хотел „Бедфорд Хаус“ до три сутринта, след което се измъкна през задния сервизен вход и тръгна на север по крайбрежната алея на Уолтън он дъ Нейз. Колата го чакаше пред „Терис Антикс енд Секъндхенд“ на Стейшън стрийт. Англичанинът мина два пъти покрай нея, преди да се настани на предната седалка. Шофьорът беше полеви агент, познат под името Тони. Той потегли, а Келър си свали облегалката и затвори очи. Беше прекарал последните две вечери в хотелска стая с красива американка, към която доста се бе привързал. Нуждаеше се от два часа сън.

Събуди се и видя някакви хора в роби да вървят по улицата в полумрака. Намираха се на Еджуеър Роуд. Тони продължи по него до Марбъл Арч. Прекоси парка на Уест Каридж Драйв и след това мина през все още спящите улици на Кенсингтън до адреса на Келър на „Куинс Гейт Теръс“.

— Приятно местенце — отбеляза със завист Тони.

— В девет часа, нали?

— Ще съм по-спокоен, ако дойда в осем и половина. Трафикът ще е истински кошмар.

Кристофър излезе от колата, прекоси улицата и слезе по стълбите до долния вход на мезонета си. Вътре зареди кафе машината с минерална вода „Волвик“ и кафе „Карт Ноар“ и си пусна Би Би Си Брекфаст, докато кафето се приготвяше. Новината за посещението на престолонаследника Абдула на Даунинг стрийт беше успяла да измести тази за Брекзит от челната позиция. Анализаторите очакваха топла среща и много обещания от страна на саудитците за закупуването на оръжия. Лондонската полиция, от своя страна, се подготвяше за тежък ден заради хилядите демонстранти, които щяха да се съберат на площад „Трафалгар“, за да протестират срещу арестите в Саудитска Арабия на продемократични активисти и за убийството на журналиста дисидент Омар Науаф. Един от висшите служители на полицията заяви, че ще е най-добре центърът на Лондон да се избягва, ако е възможно.

— Няма начин — измърмори Келър.

Той изпи първата си чаша кафе, докато гледаше новините, а втората, докато се бръснеше. Под душа неочаквано се хвана да копнее за красивата американка, която бе оставил в хотела във Фринтън. Отдели повече време от обикновено на външния си вид и облеклото си, като избра модерен тъмносив костюм, бяла риза и солидна тъмносиня вратовръзка. Погледна се в огледалото и заключи, че е постигнал желания резултат. Много приличаше на офицер от Кралска защита, подразделение на лондонската полиция, което отговаряше за охраната на кралското семейство, премиера и видни чуждестранни посетители. Келър и останалите от Кралска защита щяха да имат доста дълъг работен ден.

Той слезе долу и гледа Би Би Си Брекфаст, докато програмата не свърши в осем и трийсет. След това облече стилно палто и излезе навън, където зад волана на колата на МИ6 го чакаше Тони. Докато пътуваха на изток през Лондон, мислите на Келър отново се понесоха към жената. Този път извади блекбърито си и я набра.

— Къде си? — попита я той.

— Тъкмо излизам от трапезарията.

— Нещо интересно на закуска?

— Двама наблюдатели на птици и един руски агент.

— Само един ли?

— Приятелката му излезе преди няколко минути.

— Габриел и Греъм знаят ли?

— Ти как мислиш?

— Накъде тръгна тя?

— Към теб.

— Кой я следи?

— Михаил и Ели.

Кристофър чу как асансьорът на „Бедфорд“ изпиука и вратите се отвориха.

— Къде отиваш?

— Смятах да полегна с книга и оръжие и да чакам съпругът ми да се прибере.

— Помниш ли как да го използваш?

— Махам предпазителя и дърпам спусъка.

Келър прекъсна връзката и се загледа мрачно през прозореца. Тони се оказа прав, трафикът беше истински кошмар.

* * *

Протестиращите вече бяха стигнали площад „Трафалгар“. Тълпата изпълваше пространството от стъпалата на Националната галерия до Колоната на Нелсън. Всички размахваха плакати и крещяха лозунги. Някои бяха в роби и забулени, а други — в полар и вълна, ала до един бяха разгневени, че престолонаследникът на Саудитска Арабия ще бъде посрещнат от главата на британското правителство.

Уайтхол беше затворен за автомобили. Келър слезе от колата и след като показа документите си от МИ6 на един полицай с клипборд, му позволиха да продължи пеш. Сара Банкрофт напусна мислите му и веднага беше заменена от спомените от онази сутрин, когато двамата с Габриел осуетиха терористичния опит на ИДИЛ да взриви мръсна бомба в сърцето на Лондон. Габриел беше човекът, който уби терориста с няколко изстрела в тила, ала точно Кристофър сложи пръста си на детонатора и по този начин попречи на експлозива да избухне и да разпръсне облак смъртоносен цезиев хлорид насред символа на британската мощ. В онзи момент беше принуден да притиска безжизнения палец на терориста цели три часа, докато експертите работеха бързо върху обезвреждането на устройството. Това без никакво съмнение бяха най-дългите три часа в живота му.

Той заобиколи мястото, на което бе стоял с мъртвия терорист, и застана пред охраняемата порта на Даунинг стрийт. За пореден път, след показването на документите си от МИ6, беше допуснат да мине. Кен Рамзи, шефът на операциите на Даунинг стрийт, чакаше в антрето на Номер 10.

Рамзи подаде на Келър радиостанция и „Глок-17“.

— Шефът ти е горе в Белия салон. Иска да говори с теб.

Кристофър хукна по голямото стълбище, което беше украсено с портретите на бивши премиери. Джефри Слоун чакаше в коридора пред Белия салон. Той отвори вратата и кимна на Келър да влезе. Греъм Сиймор се бе разположил на един от фотьойлите. В другия седеше министър-председателят Джонатан Ланкастър с мрачен вид. Изглеждаше напрегнат.

— Келър — поздрави го разсеяно той.

— Господин министър-председател. — Кристофър погледна Сиймор. — Къде е тя?

— На А12. Пътува в посока Лондон.

— А Абдула?

— Ти ми кажи.

Келър си сложи слушалката в ухото, за да слуша честотата на Кралска защита.

— Ще пристигне в десет и петнайсет.

— В такъв случай — каза Ланкастър — трябва да си долу при колегите си.

— Това означава ли…

— Да, ще проведем срещата на върха по план. — Премиерът стана и закопча сакото си. — Защо, за бога, да не го направим?