Даниъл Силва
Новото момиче (15)

13.

Принцеса Рима бинт Халид Абдулазиз ал Сауд изтърпя много от униженията на своето пленничество с грация, но кофата бе последната капка.

Тя беше пластмасова, светлосиня и принадлежеше към нещата, които член на семейство Ал Сауд никога не би докоснал. Донесоха я в килията й, след като тя се бе разбунтувала по време на едно от ходенията й до тоалетната. Според залепената на кофата напечатана бележка, Рима трябваше да я използва до второ нареждане. Едва когато държанието й отново станеше приемливо, щеше да й бъде позволено да посещава тоалетната. Тя отказваше да се облекчава по този унизителен начин, затова го направи на пода на килията си. Поради тази причина похитителите й я уведомиха — отново писмено, — че ще спрат да й носят храна и вода.

— Добре! — изкрещя принцесата на маскираната фигура, която донесе бележката. Предпочиташе да умре от глад, отколкото да изяде поредния бълвоч, който приличаше на сготвен в собствената му консерва. Тази храна не ставаше дори за прасета, камо ли за дъщерята на бъдещия крал на Саудитска Арабия.

Килията беше малка — по-малка от всяка стая, в която Рима бе влизала през живота си. Леглото й заемаше по-голямата част от пространството. Стените бяха бели, гладки и студени, а на тавана постоянно светеше лампа. Принцесата нямаше представа за времето — дали е ден, или нощ. Спеше, когато се измореше, а това се случваше често. И сънуваше стария си живот, когато приемаше всичко за даденост — и невъобразимия лукс, и богатството, с които в момента не разполагаше.

Не я оковаха за пода, както правеха в американските филми, които баща й позволяваше да гледа. Не запушиха устата й, нито й вързаха ръцете и краката. И не я принудиха да носи качулка — сториха го само за няколко часа, колкото продължи дългото пътуване след отвличането й. Когато я вкараха в килията, похитителите й си закриха лицата. Бяха четирима. Рима ги различаваше по ръста, фигурите и цвета на очите им. Трима бяха мъже, а четвъртият — жена. Никой от тях не беше арабин.

Принцесата се постара с все сили да прикрие страха си, но не направи никакъв опит да скрие отегчението си. Помоли за телевизор, на който да погледа любимите си предавания. Похитителите й, отново писмено, отказаха. Помоли за компютър, на който да играе игри, или айпод и слушалки, за да слуша музика, но молбата й отново бе отхвърлена. Най-накрая поиска химикалка и листове. Планираше да запише преживяното под формата на разказ, който по-късно, след като я пуснеха, да покаже на госпожица Кентън. Жената като че ли внимателно обмисли молбата й, но когато й донесоха следващото ядене, получи бележка с груб отказ. Рима изяде ужасната храна, защото бе прекалено прегладняла, за да продължава с гладната си стачка. По-късно й позволиха да използва тоалетната и когато се върна в килията, кофата я нямаше. Изглежда, всичко беше наред в малкия свят на принцесата.

Често си мислеше за госпожица Кентън. Беше ги заблудила всички — госпожица Халифакс, хер Шрьодер, лудата испанка, която се опита да я научи да рисува като Пикасо, — ала не и госпожица Кентън. Тя стоеше на прозореца на учителската стая в деня, в който си тръгна от училище за последен път. Похищението бе осъществено във Франция, на пътя между Анси и замъка на баща й. Рима си спомни един ван, паркиран отстрани на шосето, и някакъв мъж, който сменяше гума. Една кола се вряза в тяхната и експлозия отнесе вратите. Салма, телохранителката, която се представяше за нейна майка, бе застреляна. Същата съдба сполетя шофьора и другите бодигардове в рейндж роувъра. Нея пък завлякоха отзад във вана. Покриха главата й с качулка и й сложиха инжекция, за да я приспят. Когато се събуди, вече беше в малката бяла стая — най-малката, която бе виждала през живота си.

Но защо я отвлякоха? Похитителите по филмите винаги искаха пари. Баща й разполагаше с всичките пари на света. Те не бяха проблем за него. Щеше да плати каквато сума пожелаеха и щяха да я освободят. След това той щеше да изпрати хора, които да намерят похитителите й и да ги убият всичките. А можеше и баща й да застреля един-двама собственоръчно. Той се държеше много мило с нея, но беше чувала какви ужасни неща причинява на онези, които му се противопоставяха. Нямаше да покаже никаква милост към хората, отвлекли единственото му дете.

И така принцеса Рима бинт Халид Абдулазиз ал Сауд изтърпя много от униженията на своето пленничество с грация, защото знаеше, че скоро ще бъде освободена. Тя ядеше отвратителната им храна, без да се оплаква, и беше послушна, когато я водеха по мрачния коридор към тоалетната. След едно от тези посещения намери оставени в долната част на леглото в килията й химикалка и бележник. Мъртва си, написа на първата страница. Мъртва, мъртва, мъртва…