Даниъл Силва
Новото момиче (11)

9.
Неджд, Саудитска Арабия

Самолетът, който отведе Сара Банкрофт в Израел — трийсетметров „Гълфстрийм G550“, развиваше скорост от 903 километра в час. Габриел замени екипажа с двама пенсионирани бойни пилоти от военновъздушните сили на Израел, а обслужващия персонал — с четирима телохранители на Службата. Те напуснаха летище „Бен Гурион“ малко след седем и се насочиха към залива Акаба с изключен транспондер. От дясната им страна, окъпан в огнената оранжева светлина на залязващото слънце, се намираше Синайският полуостров. Той беше убежище на няколко жестоки ислямски милиции, включително едно подразделение на ИДИЛ. От лявата им страна беше Саудитска Арабия.

Прекосиха саудитската брегова линия при Шарма и се насочиха на изток над планината Хиджаз към Неджд. Точно на това място в началото на осемнайсети век неизвестният пустинен проповедник Мохамед Абдул Уахаб осъзнал, че ислямът опасно се е отклонил от порядките на Пророка и от ас салаф ас салих, първото поколение мюсюлмани. По време на пътуванията си през Арабия той се ужасил, като видял мюсюлманите да пушат, да пият вино и да танцуват на музика, облечени в скъпи дрехи. Още по-лошо било, че почитали дървета, камъни и пещери, свързани със свещени хора — практика, която Уахаб заклеймил като политеизъм, или ширк.

Твърдо решен да върне исляма към корените му, Уахаб и ревностните му последователи, мувахидун, подхванали жестока кампания да прочистят Неджд от всичко, което не било одобрено от Корана. Той намерил важен съюзник в лицето на племе, наречено Ал Сауд. Договорът, който сключил с тях през 1744 година, се превърнал в основата на съвременната саудитска държава. В ръцете на Ал Сауд била земната власт, а въпросите с вярата оставили на наследниците на доктрината на Мохамед Абдул Уахаб — мъже, които ненавиждали Запада, християнството, юдаизма и мюсюлманите шиити, определяни от тях като вероотстъпници и еретици. Осама бин Ладен и Ал Кайда споделяли възгледите им. А също така и талибаните, свещените воини на ИДИЛ и всяка друга сунитска джихадистка терористична група. Ударените небостъргачи в Манхатън, бомбите на гарите в Западна Европа, обезглавяванията и разтърсените пазари в Багдад: всички тези събития можеха да бъдат проследени до сключения преди повече от два и половина века в Неджд пакт.

Град Хаил беше столицата на региона. В него имаше няколко двореца, музей, молове, обществени градини и база на Кралските саудитски военновъздушни сили, където гълфстриймът кацна малко след осем. Самолетът се насочи към четири черни рейндж роувъра, които чакаха в края на пистата. Около автомобилите се бяха събрали униформени бодигардове, въоръжени с автомати.

— Може би това не беше особено добра идея — измърмори Габриел.

— Халид ме увери, че ще си в безопасност — каза Сара.

— Така ли? А какво ще стане, ако един от тези приятни саудитски телохранители е лоялен към друга фракция на кралското семейство? Или пък е агент на Ал Кайда?

Телефонът на Сара изпиука, за да я уведоми, че е получила съобщение.

— От кого е?

— А ти как мислиш?

— В един от тези рейндж роувъри ли е?

— Не.

— Кои са тези тогава?

— Предполагам, че това е превозът ни. Халид спомена, че единият от тях е твой стар приятел.

— Нямам саудитци приятели — рече Габриел. — Вече не.

— Може би аз трябва да сляза първа.

— Една незабулена американска блондинка? Това може да изпрати погрешно послание.

Предната врата на кабината на гълфстрийма разполагаше с вградена стълба. Габриел я спусна и последван от четиримата телохранители, слезе на пистата. След няколко секунди вратата на един от рейндж роувърите се отвори и от него се появи една-единствена фигура. Беше облечена в обикновена маслиненосива униформа, под която се криеше високо и кокалесто тяло, с малки тъмни очи и орлов нос, който й придаваше вид на хищна птица. Габриел веднага позна мъжа. Той работеше за Мабахит, тайната полиция към саудитското Министерство на вътрешните работи. Някога израелецът беше прекарал цял месец в централната сграда за разпити в Рияд. Мъжът с лице на хищна птица задаваше въпросите. Той не беше приятел, но вече не беше и враг.

— Добре дошъл в Саудитска Арабия, директор Алон. Или трябва да кажа, добре дошъл отново? Изглеждаш много по-добре от последния път, в който те видях. — Мъжът стисна силно ръката на Габриел. — Надявам се раните ти да са зараснали добре?

— Болят ме само като се смея.

— Виждам, че не си изгубил чувството си за хумор.

— Човек на моята позиция има нужда от него.

— Както и на моята. Работата е много динамична, това и сам можеш да си представиш. — Саудитецът погледна телохранителите на Габриел. — Въоръжени ли са?

— Тежко.

— Моля те, кажи им да се върнат в самолета. Не се тревожи, директор Алон. Хората ми ще се погрижат много добре за теб.

— Точно от това се опасявам.

Бодигардовете неохотно се подчиниха на заповедта на Габриел. След малко на вратата на кабината се появи Сара и русата й коса се развя на пустинния вятър.

Саудитците се намръщиха.

— Предполагам, че не си носи було.

— Забрави го в Ню Йорк.

— Няма проблем. Донесохме такова за всеки случай.

* * *

Магистралата беше гладка като стъкло и черна като катран. Габриел имаше само бегла представа за посоката, на телефона за еднократна употреба, който беше пъхнал в джоба си, преди да напусне Тел Авив, пишеше НЯМА МРЕЖА. След като излязоха от военновъздушната база, минаха през километри пшенични полета — Хаил беше житницата на Саудитска Арабия. А след това се озоваха в земя — сурова и коравосърдечна като исляма, който Уахаб и крайните му последователи практикуваха. Разбира се, помисли си Габриел, всичко това не беше съвпадение. Жестокостта на пустинята беше повлияла на вярата.

От мястото си на задната седалка на рейндж роувъра виждаше скоростомера. Движеха се с над сто и шейсет километра в час. Шофьорът беше от Мабахит, както и мъжът до него. Единият рейндж роувър летеше пред тях, а другите два — отзад. От много дълго време Габриел не бе видял друга кола или камион. Явно пътят беше затворен.

— Не мога да дишам. Мисля, че започвам да губя съзнание.

Габриел погледна черната купчина, която представляваше Сара Банкрофт. Тя беше скрита под тежка черна абая — подхвърли й я старшият член на Мабахит само няколко секунди след като американката стъпи на саудитска земя.

— Последният път, когато носих подобно нещо, беше в нощта, в която операцията на Зизи се провали. Помниш ли, Габриел?

— Сякаш беше вчера.

— Не знам как саудитките носят това, когато навън е петдесет градуса на сянка. — Сара си вееше, за да се разхлади. — Веднъж Халид ми показа снимка от шейсетте години. На нея незабулени саудитки се разхождат в Рияд по поли.

— В целия Арабски свят беше така. Ала всичко се промени след 1979-а.

— Точно това каза и Халид.

— Наистина ли?

— Руснаците нахлули в Афганистан, а Хомейни взел властта в Иран. След това дошла Мека. Група саудитски бунтовници щурмували Свещената джамия и настояли Ал Сауд да предаде властта. Трябвало да повикат екип френски командоси, за да сложат край на обсадата.

— Да, спомням си.

— Ал Сауд се почувствали заплашени — продължи Сара — и се опитали да се нагодят към ситуацията. Спомогнали за по-широкото разпространение на уахабизма, за да се противопоставят на влиянието на шиитите от Иран, а и да позволят на радикалите у дома да наложат стриктно религиозните декрети.

— Това е доста меко казано, не мислиш ли?

— Халид е първият, който признава, че са били допуснати грешки.

— Колко великодушно от негова страна.

Рейндж роувърът зави по черен път и продължи по него навътре в пустинята. Стигнаха до контролно-пропускателен пункт, който подминаха, без дори да намалят скоростта. Лагерът се появи след малко. Той представляваше няколко големи палатки, закътани под стърчащи над тях скали.

Сара инстинктивно оправи абаята си, когато рейндж роувърът спря.

— Как изглеждам?

— По-хубава от всякога.

— Опитай се да сдържаш израелския си сарказъм. Халид не харесва иронията.

— Както повечето саудитци.

— И в никакъв случай недей да спориш с него. Не обича да го предизвикват.

— Забравяш нещо, Сара.

— Какво?

— Той се нуждае от помощта ми, а не аз от неговата.

Тя въздъхна.

— Май беше прав. Може би това не е чак толкова добра идея…