Даниъл Силва
Новото момиче (17)

15.
Париж

Съвсем скоро стана ясно, че Пол Русо не одобряваше решението на своето правителство да покрие отвличането на принцеса Рима. Това не било особено трудно, обясни той, благодарение на отдалеченото място — кръстовището на два селски пътя, D14 и D38, западно от Анси. Първият, пристигнал на местопроизшествието, бил някакъв пенсиониран жандармерист, който живеел в близко село. Вторият бил самият престолонаследник със своята свита от бодигардове. Те заобиколили двете коли от кортежа на принцесата и трети автомобил, зарязан от похитителите. Според случайните минувачи произшествието приличало на сериозен пътен инцидент между богаташи от Близкия изток.

— Свидетели сме на доста такива във Франция — каза Русо.

Пенсионираният жандармерист бил накаран да се закълне, че ще пази тайна, продължи той, както и офицерите, осъществили национално издирване на принцесата. Шефът на група „Алфа“ предложил услугите си, но бил информиран от шефа и министъра си, че те не са необходими.

— Защо?

— Защото Негово Кралско Височество заявил на моя министър, че отвличането на дъщеря му не е дело на терористи.

— Как е разбрал толкова бързо?

— Трябва да питаш него. Логичното обяснение е, че…

— Той вече е знаел кой стои зад всичко това.

Бяха седнали пред купчина папки на конферентната маса на Русо. Той отвори една от тях и извади снимка, която постави пред Габриел и Сара. На нея имаше рейндж роувър, надупчен от куршуми, смачкан „Мерцедес Майбах“ и потрошено комби „Ситроен“. Труповете на мъртвите саудитски телохранители бяха извадени. Кръвта им обаче все още личеше във вътрешността на рейндж роувъра и майбаха. Тя беше в изобилие, помисли си Габриел, особено на задната седалка на лимузината. Зачуди се дали част от нея не принадлежеше на принцесата.

— В отвличането е участвало поне още едно превозно средство — ван „Форд Транзит“. — Русо посочи участък отъпкана трева край D14. — Бил е паркиран тук. Може би шофьорът е гледал под капака или се е преструвал, че сменя гума, когато се е появил кортежът с принцесата. Или пък не е правил нищо…

— А как разбра, че е „Форд Транзит“?

— Не ми беше трудно веднага да се досетя. — Французинът посочи смачканата предница на ситроена. — Нямало е свидетели, но следите от гуми и щетите от удара обрисуват ясна картина на случилото се. Колоната се е движила на запад по D14 към замъка на престолонаследника. Ситроенът е бил насочен на север по D38. Очевидно не е спрял на кръстовището. По следите от гуми става ясно, че шофьорът на майбаха е завил, за да избегне удара, ала ситроенът е ударил лимузината от страната на пътника, при това с достатъчно сила, за да повреди бронята и да я избута от пътя. Шофьорът на рейндж роувъра е набил спирачки и е спрял зад майбаха. Вероятно четиримата бодигардове са били убити веднага. Балистичната експертиза и криминалистичният анализ са установили, че изстрелите са дошли от посока на ситроена и форда.

— Как са извадили момичето от бронирана кола с бронирани прозорци?

Русо взе втора снимка от досието. На нея се виждаше предната част на майбаха. Бронираните врати бяха взривени и отворени… Доста професионално, по мнение на Габриел. Дори Службата нямаше да успее да се справи по-добре.

— Предполагам, че криминалистите ти са анализирали кръвта в майбаха.

— Принадлежи на двама души — на шофьора и на телохранителката. Също като четиримата бодигардове в рейндж роувъра, и те са били убити с деветмилиметрови куршуми. Следите по гилзите съвпадат с тези от „Хеклер и Кох МР5“ или някой от вариантите му.

Русо извади още една снимка. Беше на светлосив „Форд Транзит“. Снимката бе направена през нощта. Светкавицата на фотоапарата беше осветила малко петно от сухата скалиста земя. Това не беше почвата на Северна Франция, помисли си Габриел.

— Къде е намерен?

— На пуст път извън село Виел-Ор. То се намира…

— В Пиренеите, на няколко километра от испанската граница.

— Понякога забравям колко добре познаваш страната ни. — Русо посочи едната гума на вана. — Съвпада перфектно с намерените на местопроизшествието следи.

Габриел разгледа снимката на вана.

— Предполагам, че е бил откраднат.

— Разбира се. Ситроенът също.

— Имаше ли кръв в багажното отделение?

Русо поклати глава.

— А ДНК?

— Много.

— Някое от тях принадлежи ли на принцеса Рима?

— Поискахме мостра, но ни дадоха ясно да разберем, че такава няма да получим.

— Халид ли ви отговори така?

Шефът на група „Алфа“ поклати глава.

— Откакто престолонаследникът напусна Франция, нямаме пряка връзка с него. В момента цялата комуникация се води от мосю Ал Мадани от саудитското посолство в Париж.

Сара рязко вдигна очи.

— Рафик ал Мадани ли?

— Познавате ли го?

Тя не отговори.

— Предполагам, госпожице Банкрофт, че сте настояща или бивша служителка на Централното разузнавателно управление. Не е нужно да казвам, че тайните ви са в безопасност между тези стени.

— Рафик ал Мадани работи няколко години в саудитското посолство във Вашингтон като представител на Министерството по ислямските въпроси. Той е един от хората, които Домът на Сауд използва, за да разпространява уахабизъм в цял свят.

Русо се усмихна великодушно.

— Да, знам.

— На ФБР не му пука особено за Ал Мадани — продължи Сара. — Нито пък на Антитерористичния център в Лангли. На нас не ни харесваше компанията, в която се движеше, преди да дойде във Вашингтон. На ФБР пък не му харесваха някои от проектите, които финансираше в Америка. Държавният департамент помоли Рияд под сурдинка да му намери работа някъде другаде. За голяма наша изненада, саудитците уважиха молбата ни.

— За съжаление — въздъхна французинът, — го изпратиха в Париж. От момента, в който пристигна, осигурява саудитски пари и подкрепа на някои от най-радикалните джамии във Франция. По наше мнение Рафик ал Мадани е радикал и ревностен вярващ. Също така е много близък с Негово Кралско Височество. Той е редовен посетител в замъка на принца, а миналото лято прекара няколко дни на борда на новата му яхта.

— Доколкото разбирам, Ал Мадани е под наблюдение от ГДВС — каза Габриел.

— Периодично.

— Според теб дали е знаел, че дъщерята на Халид посещава училище в Женева?

Русо сви рамене.

— Трудно е да се прецени. Престолонаследникът не е казвал на почти никого, а и сигурността в училището е на високо ниво. За нея се грижи Люсиен Вияр. Той е французин, а не швейцарец. Работил е в Службата за защита.

— Защо му е на ветеран от подобно елитно подразделение да работи като охрана в частно училище в Женева?

— Вияр не напусна с почести. Носеха се слухове, че имал афера със съпругата на президента. Главнокомандващият научил за това и го уволнил. Очевидно Вияр е понесъл отвличането на момичето много тежко. Подал си е оставката няколко дни по-късно.

— Къде се намира в момента?

— Предполагам, че все още е в Женева. Мога да ти намеря адреса му, ако…

— Не си прави труда. — Габриел разгледа внимателно трите снимки, подредени на масата.

— Какво мислиш? — попита Русо.

— Чудя се колко агенти са необходими, за да се извърши нещо такова.

— И какво смяташ?

— От осем до десет за самото отвличане и още няколко за подкрепление. И някак си ГДВС, която си е имала работа с най-големите терористични заплахи в Западния свят, ги е изпуснала всичките.

Русо извади четвърта снимка от папката.

— Не, приятелю. Не всички.