Даниъл Силва
Новото момиче (58)

56.
Даунинг стрийт 10

В осем и петнайсет същата вечер, докато Келър и Сара вечеряха в ресторанта на „Бедфорд“ на не повече от три метра от руския си колега, една лимузина „Ягуар“, в която се возеха Габриел Алон и Греъм Сиймор, мина през добре охраняваната порта на Хорс Гардс Роуд и паркира пред пететажната тухлена сграда на Даунинг стрийт 12. Преди този адрес беше официалната резиденция на партията, но сега се използваше от медийния екип на премиера. Министърът на финансите се помещаваше на номер 11, а самият министър-председател, разбира се, на номер 10. Известната черна врата се отвори автоматично, когато Алон и Сиймор я приближиха. Двамата влязоха бързо вътре под злобния поглед на кафяво-бял котарак с таби окраска.

Джефри Слоун, началникът на кабинета на премиера и най-властният държавен служител във Великобритания, който не се избираше, чакаше в антрето. Той протегна ръка към Габриел.

— Бях тук сутринта, когато уби онзи мръсен терорист на ИДИЛ на охранителната бариера. В интерес на истината, чух изстрелите от кабинета си. — Слоун пусна ръката на израелеца и погледна Сиймор. — Опасявам се, че премиерът не разполага с много време.

— Ще бъдем бързи.

— Искам да присъствам.

— Съжалявам, Джефри, но това не е възможно.

Джонатан Ланкастър ги чакаше горе в Теракотената зала.

По-рано същия следобед едва се беше измъкнал от вот на недоверие в Камарата на общините. Въпреки това, парламентарните репортери пишеха политическия му некролог в момента. Благодарение на глупостта, наречена Брекзит, на която Ланкастър се бе противопоставил, с кариерата му беше свършено. Ако не бяха Габриел и Греъм Сиймор, които посрещна топло, можеше да приключи много по-рано.

Министър-председателят погледна часовника си.

— Имам гости за вечеря.

— Съжалявам — каза Сиймор, — но се опасявам, че сме изправени пред много сериозна ситуация с руснаците.

— Отново ли?

Шефът на МИ6 кимна мрачно.

— Какво е естеството на тази ситуация?

— Известен убиец на СВР е влязъл в страната.

— Къде се намира в момента?

— В малък хотел в Есекс. „Бедфорд Хаус“.

— Помня го с добро от младостта си — рече Ланкастър. — Доколкото разбирам, руснакът е под наблюдение.

— Така е — съгласи се Сиймор. — Четирима наблюдатели на МИ6 отседнаха в съседния хотел — „Ийст Англия Ин“, заедно с двама изключително опитни израелски полеви агенти. Техническият екип постави предаватели в стаята на руснака — аудио и видео. Също така хакнаха охранителните камери на „Бедфорд“. Наблюдаваме всяко негово движение.

— Разполагаме ли с хора в самия хотел?

— Кристофър Келър е там. Той е човекът…

— Знам кой е — прекъсна го Ланкастър. След това попита: — Известно ли ни е коя е целта на руснака?

— Не можем да кажем със сигурност, господин премиер, ала подозираме, че руснаците планират да убият престолонаследника Абдула по време на визитата му в Лондон.

Ланкастър прие новината с достойно за възхищение спокойствие.

— И защо им е да убиват бъдещия крал на Саудитска Арабия?

— Бъдещият крал е руски агент. И щом се качи на трона, Саудитска Арабия ще залитне към Кремъл и ще нанесе непоправими щети на британските и американските интереси в Залива.

Ланкастър изумено изгледа Сиймор.

— Ако наистина е така, защо, по дяволите, руснаците ще искат да го елиминират?

— Вероятно са останали с впечатлението, че Абдула работи за нас.

— За нас ли?

— Секретната разузнавателна служба.

— И как точно стигнаха до това заключение?

— Ние им го казахме.

— Как?

Сиймор се усмихна хладно.

— Ребека Манинг.

Ланкастър посегна към телефона.

— Опасявам се, че ще закъснеем, Джефри. Моля те, извини се отново на гостите ни. — Той остави слушалката и отново погледна Сиймор. — Разполагаш с цялото ми внимание. Продължавай да говориш.

* * *

Само че не генералният директор на Секретната разузнавателна служба, а Габриел обясни на министър-председателя защо руснаците възнамеряваха да убият бъдещия крал на Саудитска Арабия, докато е на британска земя. Информацията беше същата, която той бе представил пред Греъм Сиймор няколко седмици по-рано в тайната квартира в „Сейнт Люкс Мюс“, макар че сега съдържаше подробности за заблуждаващата операция, насочена към Ребека Манинг, бивша агентка от МИ6 и дъщеря на Ким Филби. Ланкастър слушаше мълчаливо със стисната челюст. Преди намесата на Русия в американската политика, руснаците се бъркаха и в британската и създаваха големи главоболия на Ланкастър. Също така имаше явни доказателства, че Кремъл тайно подкрепя Брекзит, който беше хвърлил Великобритания в смут и бе опропастил кариерата му. Ако имаше човек, който искаше да накаже руснаците толкова силно, колкото и Алон, това беше премиерът Джонатан Ланкастър.

— Сигурен ли си, че този Бенет работи за руснаците?

Габриел остави Сиймор да обясни, че Бенет на два пъти е бил забелязан да се среща с агент на СВР — Евгений Теплов, в Епинг Форест.

— Поредният шпионски скандал — въздъхна Ланкастър. — Точно от това се нуждае страната ни.

— Винаги сме знаели, че ще има и други, господин министър-председател. Ребека беше на перфектната позиция да набелязва офицери, податливи към руско влияние.

— А този Бенет как е успял да мине между капките досега?

— След залавянето на Ребека е станал спящ агент. Подложихме го на много сериозна проверка, само че…

— Ясно, пропуснали сте да забележите поредния руски агент, който ви е гледал право в очите.

— Не, господин министър-председател. Оставих заподозрян руски шпионин на поста му, за да мога да го използвам по-късно да унищожа жената, която унищожи службата ми.

— Ребека Манинг.

Сиймор кимна.

— Обясни ми по-точно.

— Ако арестуваме членовете на ударния екип на СВР в навечерието на срещата ви с Абдула, руснаците ще претърпят сериозни международни щети, а Ребека ще бъде заподозряна като източник на теча.

— Руснаците ще си помислят, че е троен агент… Това ли имаш предвид?

— Да.

Премиерът се замисли.

— Каза ако арестуваме руския ударен екип. А какви други варианти имаме?

— Можем да ги оставим да осъществят заговора.

— Ако го направим, руснаците…

— Ще убият собствения си агент, престолонаследника принц Абдула, бъдещия крал на Саудитска Арабия. И с малко повече късмет — добави Сиймор, — може да убият и Ребека.

Ланкастър погледна Габриел.

— Сигурен съм, че това е твоя идея.

— Какъв отговор желаете да получите?

Министър-председателят се намръщи.

— Какво ще се случи, ако Абдула бъде…

— Лишен от трона ли?

— Да.

— Бащата на Халид ще се погрижи синът му да бъде възстановен като престолонаследник. Особено след като научи, че Абдула е заговорничил с руснаците за отвличането и убийството на внучка му.

— Това ли искаме ние? Един способен, ала твърде импулсивен и ужасно разглезен млад мъж да управлява Саудитска Арабия?

— Този път ще е различен. Той ще бъде ХБМ, на когото всички се надяваме.

Ланкастър се усмихна снизходително.

— Никога не съм те смятал за наивник. — Погледна Сиймор. — Предполагам, че не си говорил с Аманда.

Аманда Уолъс беше шефката на МИ5. С изражението си Греъм показа, че тя е в пълно неведение по въпроса.

— Няма начин Аманда да се съгласи с това — заяви Ланкастър.

— Още една причина да не й казваме.

— Кой е наясно с този план?

— Няколко израелци и агенти на МИ6, които работят в тайна квартира в Хароу.

— А дали някой от тях не е руски шпионин? — Ланкастър се обърна към Габриел: — Знаеш ли какво ще стане, ако един де факто владетел на страна бъде убит на британска земя? Репутацията ни ще бъде унищожена.

— Не и ако вината се хвърли върху руснаците.

— Руснаците — възрази премиерът — ще отрекат и ще обвинят нас.

— Няма да могат да го направят.

Ланкастър се озадачи.

— И как планират да го убият?

— Не знаем.

— Къде ще се случи?

— Нямаме…

— Ясно, и представа си нямате — прекъсна го премиерът.

Габриел го изчака да охлади страстите.

— Наблюдаваме един от руските агенти. След като се свърже с друг член на екипа…

— Ами ако не го направи?

Израелецът замълча за миг и заяви:

— Днес е вторник.

— Нямам нужда от шпионин, за да знам кой ден сме. Затова имам Джефри.

— Срещата ви с Абдула е чак в четвъртък — продължи невъзмутимо Габриел. — Позволете да наблюдаваме и слушаме трийсет и шест часа.

— И дума да не става за трийсет и шест часа. — Ланкастър си погледна часовника. — Но мога да ви дам двайсет и четири. Ще се срещнем отново утре вечер. — Той рязко се изправи. — А сега, ако нямате нищо против, господа, искам да довърша вечерята си.