Даниъл Силва
Новото момиче (48)

46.
Залив Акаба

Минаваше четири следобед, когато полет 2372 на „Ел Ал“ от Берлин кацна на летище „Бен Гурион“. Габриел, Михаил и Сара се качиха отзад на джипа на Службата, който ги чакаше на пистата. Йоси Гавиш, пристрастеният към книгите шеф на „Проучване“, беше на предната седалка. Джипът потегли и той подаде една папка на Габриел. В нея се съдържаше криминалистичен анализ на разнообразната бизнес кариера на престолонаследника Абдула, базиран отчасти на материалите, които Халид им осигури по време на гостуването си в Израел.

— Нямаше изненади, шефе. Всичките пари са дошли знаете от кого.

Джипът спря до частен хеликоптер „Еърбъс Н175 VIP“, който чакаше с увиснали перки в северния край на летището. Управляваше го пилотът на Халид. Йоси подаде 45-калибров пистолет „Джерико“ на Михаил и 9-милиметрова „Берета“ на Габриел.

— Военновъздушните сили ще ви следват докъдето е възможно. След като навлезете в египетското въздушно пространство, оставате сами.

Габриел заряза блекбърито и лаптопа си в джипа и последва Михаил и Сара в луксозната кабина на еърбъса. Полетяха над южното крайбрежие, над градовете Ашдод и Ашкелон, след което завиха към сушата, за да избегнат въздушното пространство на Ивицата Газа. В житните полета от израелската страна на границата на примирието бушуваха огньове.

— „Хамас“ ги подпалва с горящи хвърчила и балони — обясни Михаил на Сара.

— Животът тук никак не е лесен.

Той посочи потъналия в хаос хоризонт на Газа.

— Но е по-добър от техния.

Габриел вече бе прочел папката на Йоси два пъти, когато подминаха Негев. Небето лекичко притъмня, а когато стигнаха до южния край на залива Акаба, морето вече бе черно. „Тишина“ беше закотвена край остров Тиран, осветена от силните си неоновосини лампи. Един малък плавателен съд кръжеше от лявата страна на суперяхтата, а друг — от дясната.

Еърбъсът кацна на предната площадка за хеликоптери — едната от двете — и пилотът изгаси двигателя. Михаил излезе от кабината. Посрещнаха го двама саудитски бодигардове в шушлякови якета със знака на яхтата. Единият от тях протегна ръка с дланта нагоре.

— Аз имам по-добра идея — каза агентът на Службата. — Защо не си заврете…

— Всичко е наред — провикна се някъде от горните нива на яхтата Халид. — Веднага ги пратете горе.

Габриел и Сара се присъединиха към Михаил на предната палуба. Двамата бодигардове ги огледаха внимателно, особено Сара, но не ги поведоха към покоите на Халид. Сами се заскитаха из „Тишина“: минаха през пиано салона, дискотеката, конферентната зала, киното, билярдната зала, сауната, снежната стая, балната зала, фитнеса, стрелбището с лъкове, залата за скално катерене, детския кът и аквариума. В него най-различни видове, обитаващи Червено море, плуваха и играеха за голямо удоволствие на наблюдателите от другата страна на дебелото стъкло.

Намериха Халид на палуба 4, на терасата пред апартамента му. Той беше облечен в марково поларено яке, избелели дънки и елегантни италиански велурени мокасини. Вятърът образуваше вълни по малкия басейн и разгаряше пламъците, проблясващи във външната камина. Това били последните му дърва, обясни принцът. Иначе бил добре зареден с храна, гориво и прясна вода.

— Мога да остана в морето цяла година, дори повече, ако се наложи. — Той разтри енергично ръце една в друга. — Тази вечер е студено. Добре е да влезем вътре.

Покани ги в апартамента си, който беше по-голям от този на Алон в Йерусалим.

— Сигурно е много приятно да се живее така — каза Габриел, когато огледа заобикалящия го разкош. — Не знам как съм оцелял без лична дискотека и снежна стая.

— Те не означават нищо за мен.

— Защото си син на крал. — Габриел му показа папката, която Йоси му бе дал на летище „Бен Гурион“. — Вероятно обаче щеше да се чувстваш по различен начин, ако беше просто полубрат на краля.

— От думите ти ми става ясно, че си прегледал документите, които ти дадох в Йерусалим.

— Използвахме ги само като отправна точка.

— И къде ви отведоха?

— Тук — отговори Габриел. — До „Тишина“.

* * *

Основната система, чрез която кралство Саудитска Арабия разпределяше огромното петролно богатство между членовете на кралското семейство, беше официална месечна издръжка. Не всички обаче бяха равни. Един нисш член на Дома на Сауд можеше да получава до няколко хиляди долара, но онези с пряка кръвна връзка с Ибн Сауд вземаха много повече. Един внук на Основателя обикновено получаваше около 27 000 долара на месец, а един негов правнук — около 8000 долара. Даваха се допълнителни средства за построяването на дворец, за женитба и за раждането на дете. В Саудитска Арабия, поне сред членовете на кралското семейство, размножаването се стимулираше финансово.

Най-големите издръжки се даваха на онези малцина избрани, които бяха начело на хранителната верига — синовете на Основателя. Те бяха общо четиресет и пет на брой, включително Абдула бин Абдулазиз. Преди да стане престолонаследник, той получавал месечни плащания от 250 000 долара, или 3 милиона на година. Парите били предостатъчни, за да живее комфортно, но не и разточително, особено в любимия му Лондон и на Лазурния бряг. За да повиши постъпленията си, Абдула започнал да източва пари директно от държавния бюджет или да взема подкупи и рушвети от западни компании, които желаели да правят бизнес с кралството. Британска авиационна фирма му платила 20 милиона долара под формата на „консултантски хонорари“. Той използвал част от парите, за да си купи голям имот на Итън Скуеър 71 в Белгрейвия, обясни Габриел.

— Мисля, че наскоро вечеря там, нали?

След като не получи отговор, Алон продължи с историята. Абдула, каза той, бил много добър в другия семеен бизнес — на подкупите и кражбите, — но през 2016 година се забъркал в сериозни финансови неприятности с поредица от лоши инвестиции и съмнителни разходи. Той помолил Негово Величество крал Мохамед за допълнителни риали, за да покрие разноските си. Когато Негово Величество отказал да му ги даде, Абдула поискал заем от своя съсед, собственика на имота на Итън Скуеър 70. Името на мъжа било Константин Драгунов, по-известен сред приятелите като Кони Драг.

— Помниш Константин, нали, Халид? Руският милиардер, който ти продаде тази нелепа лодка. — Габриел демонстративно се замисли. — Подсети ме колко му плати.

— Петстотин милиона евро.

— В брой, нали? Константин настоя парите да бъдат преведени в една от сметките му в „Газпромбанк“ в Москва, преди да напусне яхтата. Няколко дни по-късно е заел на чичо ти сто милиона лири. — Той замълча за миг. — Предполагам, че това означава изразът „да въртиш петродолари“.

Халид не продумваше.

— Интересен човек е този Константин. Той е второ поколение олигарх, а не един от първите барони обирджии, които плячкосаха активите на някогашния Съветски съюз след разпадането му. За разлика от много олигарси, Константин е гъвкав. Също така е доста близък до Кремъл. В руските бизнес кръгове се предполага, че по-голямата част от парите му всъщност принадлежи на Царя.

— Така стоят нещата с хората като нас.

— Като нас ли?

— Царя и мен. Оперираме чрез подставени лица, а ние оставаме в сянка. Аз не съм законният собственик на тази лодка, както я наричаш, и не притежавам замъка във Франция. — Принцът погледна Сара. — Нито пък Леонардо.

— А когато хората като вас паднат от власт?

— Парите и играчките изчезват. Абдула вече ми отне милиарди. И Леонардо — добави той.

— Ще оцелееш някак си. — Габриел се загледа с възхита към египетския бряг. — Но да си дойдем на думата за чичо ти. Не е нужно да казвам, че Абдула така и не е върнал стоте милиона лири, които Константин Драгунов му е заел. Защото това не е било заем. И е било само началото. Докато ти си се занимавал с интригите в двора си в Рияд, Абдула е сключвал доста изгодни за него сделки в Москва. Спечелил е повече от три милиарда долара през изминалите две години, всичките благодарение на партньорството му с Константин Драгунов, или иначе казано, с президента на Русия.

— Защо той се интересува толкова много от Абдула?

— Предполагам, че е искал съюзник в Дома на Сауд. Някой, когото уважават заради политическата му проницателност. И който като него ужасно мрази американците. Някой, който може да служи като доверен съветник на младия и неопитен бъдещ крал, за да може да го убеди да работи с Москва и по този начин да разшири влиянието на Кремъл в региона. — Габриел се обърна и погледна Халид. — Някой, който може да посъветва бъдещия крал как да се отърве от досаден свещеник или от журналист дисидент. Особено ако този дисидент опитва да предупреди краля за заговор, който да го принуди да абдикира.

— Да не намекваш, че Абдула е заговорничил с руснаците, за да узурпира трона на Саудитска Арабия?

— Не го казвам аз, а Омар Науаф. — Габриел извади флашката на Ханифа Хури от джоба си. — Предполагам, че няма компютър на тази лодка, нали?

— Яхта — поправи го Халид. — Ела с мен.

* * *

В личния кабинет в апартамента имаше iMac, но Халид постъпи разумно, като не позволи на шефа на Службата да го използва. Вместо това го поведе надолу към бизнес центъра на „Тишина“, който приличаше на тези в луксозните хотели. В него имаше шест компютъра с интернет, принтери и телефони, свързани със сателитната комуникационна система на яхтата.

Халид седна пред един от тях и пъхна флашката в него. Появи се диалогов прозорец, който му поиска потребителско име.

— Ярмук — подсказа му Габриел.

— Лагерът?

— Родителите й са били пратени там през 1948 година.

— Да, знам. Имаме досие и за нея. — Принцът въведе името на бежанския лагер и след секунда се появи една икона.

— Омар — каза Габриел. — Паролата е Омар.